Сравнително труден откъс, но пък доста хора са чели тази книга, така че...

Сънят му бе неспокоен, пълен с кошмари и спомени. Дори не бе сигурен доколко спомените са истинки. Наистина ли беше живял някъде другаде, в друго време?
Изправи се и се затътри към входа, като усукваше препаската около кръста си.
Небето в ранната утрин бе сиво и слънцето още не беше изгряло. Заслиза надолу към реката, потръпвайки от студената земя под краката си. Когато се наведе, за да се измие, видя отражението си в тъмната вода. Косата му беше дълга, черна и спъстена, брада покриваше долната част на лицето му, очите му гледаха диво. по нищо не би могъл да бъде отличен от есеите, освен по мислите. Само че и мислите на повечето от тях бяха доста странни. А нима неговото убеждение, че е пристигнал от далечното бъдеще, не бе странно?





Ако обичаш себе си... значи си открил вечната любов.