Отговор: Майкъл Маршал Смит, "За подмяна", ИК "Бард" 1996 г.

Смяна на въпроса:
"Тъй като имаше големи разноски покрай турнира, приказните съкровища всъщност се бяха побрали в едно ковчеже, което крал Тираз, кралицата и принцеса Калия влачеха, когато напуснаха обречения си замък. Орей не знаеше това обстоятелство и затова то не стана достояние на бъдещите поколения. В замяна на това няколко странни, сякаш допълнително вмъкнати реда озадачаваха тълкуватлите на баладата по-късно. Те се отнасяха до един подъл и отвратителен престъпник Багед и някаква лютня, но бяха така неподхождащи на останалите вдъхновени строфи, че очевидно предполагаха скрит смисъл. За съжаление никой не успя да ги изтълкува еднозначно и може би затова не бе открито точното място на замъка и съкровищата му.

Явните магически общества търсеха в тези редове пророчески видения и за да ги направят разбираеми, заместиха буквите със съответстващите им числови значения, умножиха ги по основното число три и ги превърнаха отново в слово, като за ключ им служеше "Химнът в прослава на залязващото слънци". Вместо него, естествено, ексцентричните школи озползваха "Химн на изгряващото слънце", но и двете течения стигнаха до почти еднакви резултати от еднаква важност. Според тях едното предсказание се отнасяше до откраднатия жезъл на 10-я по ред Велик Маг след Амтрикеас, а другото пророчество с абсолютна точност визираше бунта на кралете от северните провинции, чиято парола бе "струните се скъсаха".

Жокер 1: тази книга НЕ е издание на "Бард".

Жокер 2:
" -Отсега нататък винаги ще бъдем заедно! - оповести Адринта.
- Целия си живот ли ще прекарам до теб на тази поляна? - попита отчаяният таласъм. Та аз не съм растение и нямам нужда да се движа, освен това храната ми е различна от твоята и трябва да ходя да я търся. Ще умра, ако ме държиш непрекъснато вързан до себе си! По-добре си избий тази мисъл от главата, стъблото, изобщо от това, което ти служи за мислене.
Рошавото същество се показа отново с много нещастен вид.

- Знам, че няма да е лесно, но любовта преодолява всички прегради - каза то. -- Тогава аз ще дойда с теб, където и да отидеш, въпреки че не ми е леко да взема такова решение. Промяната на местожителството ме ужасява, а идеята за непрекъснато придвижване ми е противна в самата си същност. Обаче ще направя всичко, което зависи от мен, за да не се разделяме.

- И навсякъде ще се влачиш подире ми? Аз ходя доста бързо.
- Ще те последвам и накрай света - заяви Адринта. "
(...)
- Е, хубаво, съгласен съм - каза Хорнби. - Ти пък ми обещай, че повече няма да ме притесняваш, докато съм около теб, най-вече няма да ме прегръщаш с бодливи клони и кални коренища."

Редактирано от * на 01.04.04 14:07.