|
Тема |
Цитат номер 3 [re: Boby_] |
|
Автор |
Boby_ (Чук) |
|
Публикувано | 26.03.04 13:17 |
|
|
Ммммм-да. Явно спите тия дни.
Е, това последното беше "Валънтайн Понтифекс" на Робърт Силвърбърг.
Ето и следващото. Този път е толкова ЛЕСНО, че ще е срам и резил да не го познаете ВЕДНАГА.
"Къщата се намираше на малко възвишение в самия край на селото. Издигаше се съвсем самотна и от нея се откриваше красив изглед към ширналите се нивя на ***. В никакъв случай не бе някаква забележителна къща - на около тридесет години, нисичка, квадратеста, с четири прозореца отпред, тъй размерени и симетрично разположени, че успяваха по един съвършен по своему начин да не радват окото.
Единственият човек, за когото къщата имаше някакво по-особено значение, бе *** - и то само защото самият той живееше в нея. Живееше там от около три години, откак напусна ***, който го правеше нервен и раздразнителен. Той също бе на около трийсет години, висок, тъмнокос и все нещо го безпокоеше. А най-много го безпокоеше това, че хората постоянно го питаха защо има неспокоен вид. Работеше в местното радио и непрекъснато разправяше на приятелите си, че това е много по-интересно, отколкото вероятно си мислят. Така си и беше - повечето му приятели работеха в рекламата.".
Хайде!!!!
Редактирано от Boby_ на 26.03.04 13:18.
|
| |
|
|
|