Ето още един цитат от същата книга, имам предвид втората книга, разбира се. И понеже е втори жокер, си позволявам да сменя всички имена със звездички. Ах, да, почти 100% сигурно е, че книгата е излизала само на български език.

"Тя потегли бавно през широко отворената врата, описа кръг над двора, постепенно набирайки скорост, и се скри в небето.

- Забравих да кажа стихчето за попътен вятър, но за щастие днес времето е тихо - каза *** на разочарования **. - Много е припряно и своенравно това момиче!

- Прилича донякъде на теб, когато те видях за пръв път преo портата на гробището в града "Х". Безкрайно обичам щерката, но тя не може да се мери по красота с теб, каквато беше тогава.

- Ти си спомняш първата ми среща? - възкликна ***.

- Мила жено, аз позабравям това-онова, все незначителни неща, разбира се. Разменям си лявата и дясната обувка и се губя в гората около къщата наистина, но не мога никога да забравя вечерта, когато ти се появи в лунната светлина като прекрасно видение, блъсна се в оградата и счупи метлата си.

- Точно това обстоятелство спокойно можеше да не си го спомняш. Тогава бях неразумна и разсеяна, тръгнала бях на Голямото сборище по пълнолуние и се поувлякох с бързината - намръщи се ***. - Така и не те попитах досега, какво правеше ти на това съвсем необичайно място за един недипломирал се маг, **? И не ме лъжи! Дори да си имал среща с друга вещица там, няма да се сърдя, все пак това беше преди ужасно много време.

- Говориш глупости, ***! Бях напълнил една торбичка с гробищна пръст, които смятах, че ще ми свършат работа за упражненията по примитивна магия в Академията. Когато дойде ти, точно се чудех накъде да тръгна - всички улици ми се виждаха съвсем еднакви, въртях се в кръг и все излизах при главния вход и криптата. Радвам се, че си ожули лактите, скъса роклята и остана без метла, защото така имах възможност да се придружа до града и да се запознаем. Освен това кой знае колко щях да обикалям, докато намеря жилището си, ако не беше ти, но това е дреболия. Тази нощ беше неописуема!

- И изобщо не съжалявах, че в тогавашния си неугледен вид не можах да отида на сборището - въздъхна ***. - Даже тихите гробища на околните села са ми далече сега, понякога ми липсват оживените градски центрове с големите мраморни паметници и семейни гробници, но и през ум не ми е минало да се разделя с теб заради празния светски живот. Съжалявам ужасно че се ядосвам за дреболии и те огорчавам, можеш ли да ми простиш?

- Няма нищо, аз също се държа егоистично и съм прекалено капризен - ** я прегърна.

- Как можах да мисля за разни глупави съдове! В краен случай и ние ще се храним от глинени паници като котките, важното е да сме заедно и да се разбираме."

Редактирано от * на 19.03.04 11:41.