Понеже последния познал е несериозен.... :)
Но искаше и приключения. Този стремеж я бе придружавал през целия й живот, от първия прочетен комикс, от първите документални филми за космоса, първите черно-бели, плоски, приключенски филми и първите цветни уестърни, които видя. Поривът да направи нещо рисковано и героично никога не бе я напускал. Той я отблъсна от кариерата на певица, така силно желана от майка й и от ролята на домакиня, която всички се надяваха да й наложат. Тя искаше да щурмува базите на космически пирати, стреляйки с лазера, да се промъква през джунглата с отред свирепи бунтовници, извършващи нощен набег върху вражеската крепост, да търси Светия Граал или да разруши опасна за Земята звезда. Като по-възрастна успя да си измисли и други причини за да се постарае винаги да бъде най-добрата - в колежа, в школата или в тренировъчния лагер. И стана най-добрата, така че когато дойде нейният шанс, нямаше начин да изберат някой друг за опасната мисия. Зад всичките успехи се криеше непреодолимото й желание да пътува, да изследва непознати места и да върши неща, които никой друг не е вършил. Именно този стремеж я постави в командирското кресло на ***.
И сега си получи своето приключение. Плуваше в лодка, малка и несигурна като мидена черупка по течението на непозната река, сред най-гигантските съоръжения видени някога от човешко око, а мъжът в когото бе влюбена умираше.
Земята на Източен Хиперион бе леко хълмиста, с обширни равнини, по които тук-там се срещаха самотни обрулени от ветровете дървета. Приличаше на африканска савана. *** се стесни, течението стана по-стремително, а водата поради някаква мистериозна причина - по-студена.
Вие сте :)
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
|