|
Тема |
2.14 [re: Пeшo Пyxмaлиeв] |
|
Автор |
Beнaбили (4-18) |
|
Публикувано | 17.03.04 17:21 |
|
|
Айде нещо объркващо:
**** остави таксито на входа за сивите от източната страна на сградата на Имперския съд и застана пред малката двойна метална врата. Беше облечен в униформата на доживотен бюрократ, коренен жител на ***, не студент или поклонник; беше си запазил тази самоличност още преди десетилетия наред с много други и ако някой страж тръгнеше да го проверява, в персоналните компютри щеше да намери файлове, които обясняваха какъв е, какви са му задълженията и правото му да бъде тук.
Вратите бяха живописно гравирани с главните правила на обществената служба. Първото беше: Не вреди на императора и на неговите поданици.
Още в таксито *** беше почувствал менталните експлозии, идващи най-общо от района на двореца, и не знаеше какво означават, ако изобщо означаваха нещо. Лесно беше да си представи как плановете му се разкриват тъкмо когато почти бяха завършени. Толкова дълго бе жонглирал и бе задържал буквално десетки милиони топки във въздуха наведнъж...
Бутна малкото бюрократско куфарче под мишница и въведе специфичен входен код, запазен за офицер от сивата администрация.
Получи отказ. Всички кодове бяха променени; в сградата на съда беше възникнало нещо непредвидено, може би в самия дворец.
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...
|
| |
|
|
|