"Полезният товар на звездолета беше минимален, а неговата функционална продължителност на живота далеч надхвърляше продължителността на човешкия живот. Значителна част от този полезен товар се заемаше от животоподдържащата система, предназначена за един човек. Останалото се заделяше за за биологичните сонди. Не можеше да става и дума за двучленен и по-голям екипаж.
Един порядъчен, лоялен гражданин едва ли би бил добър самотник. Пък и защо да изпращат порядъчен гражданин? Докато сеещият живот рам-звездолет се върне, времената ще са други. Дори самата Държава вероятно ще се е променила до неузнаваемост. Завърналият се рамър ще трябва да се адаптира към една почти чужда за него култура. Доколко този процес ще е успешен, предварително не би могъл да каже никой.
Защо тогава да не бъде избран някой, който вече се е сблъскал с подобен проблем? Някой, чиято култура е отмряла двеста години преди да започне космическото пътешествие.
Някой, който и без това дължи живота си на Държавата."

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...