Хайде малко да вдигнем летвата:

"Той го повтаряше отново и отново, като че ли сам се наслаждаваше на
думите, които излизаха от устата му.
—Успяхме — каза ***.
"Успяхме, успяхме!"
Той си спомни, всички си спомниха:
"Никоя досега известна човешка цивилизация не е успявала да открие и
установи приятелски отношения с друга човешка култура на друга планета. Ако можеше да бъде открит свят, където хората да са разумни, ако можеха да бъдат осъществени контакти между тях, ако мислите, надеждите и мечтите можеха да потекат от единия към другия…
Тогава може би човекът някой ден би се оказал нещо повече от още едно
живо същество, което се е изгубило…"
Те мълчаха, докато пиха студената бистра вода на ледниковото езеро.
Смяха се, шегуваха се и плакаха, не смееха да повярват, но трябваше да
повярват.
Поеха надолу по пътеката, край бързия планински поток, тичаха, тичаха…
Край смърчовете, шумолящите борове, стройните трепетлики…
Към една топла лятна долина, цялата в зеленина и златисти цветя,
окъпана в цветове и огласяна от птича песен.
Към един нов свят, към една нова надежда."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите