"Завърших го, точно за Коледа. Разпечатах го и й го занесох - идеалният подарък. Бяха я оперирали преди четири дни; прочетох й го на глас. Поне края. С.Е.Т.И. и Елфа успяха да отмъкнат данните. Раниха я тежко и докторите едва успяха да я закърпят. Но двамата си тръгнаха заедно от нелегалната болница. Съдружници и приятели все още, макар да бяха приключили с удара.
Написал бях стихотворение - за нея, за след втората операция. Беше на двадесет и девети. Само че тя не я издържа. Така и не дойде на себе си след упойката. Кома, апарат за изкуствено дишане... изключиха я на тридесет и първи. Рано сутринта на първи майка й ми се обади да ми съобщи, че Сета е починала. След погребението получих увит в кафява хартия пакет, в който се намираше портрет: прекрасен елф със зелени дрехи и готов за стрелба лък; лицето му беше моето лице, а зад него трептяха златните лесове на любовта ни.
То е като да си се родил негър или червенокож, или китаец, или с лош късмет. Татко често ми го напомня, когато съвсем ми падне настроението. Истина си е, даже в някои отношения е по-добре: например отколкото да си куцузлия. Освен това не ни растат косми по пълнолуние и не ни стърчат зъби от устата. Бих предпочел да съм вампир или върколак - тогава щях да мога да я ухапя и да й предам от своя живот. И ние, елфите, сме магически същества, но силата ни е в друго.
Аз я обичах и я възпях."

Сайт за нова българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите