|
ЗАВЕТЪТ - Из "Прабългари от старо време или какво се случи тогава в действителност"
Теофан се промъкваше крадешком из тъмните улички на Костантинопол. Също така крадешком зад него се промъкваха три-четири сенки, от които се разнасяше воня на кумис. Историкът се беше запътил към дома на хетерата Наминое, за която беше чувал от приятели, че владеела разни похвати, които пренаписвали понятието "орална любов". На жена си, естествено, бе казал, че отива в библиотеката на императора, където ще работи по въпроса за произхода на осготите. Тъкмо наближаваше дома на хетерата, когато сенките, които го следяха, му скочиха, опаковаха го като мумия, а от аромата на прокиснало кобилешко мляко Теофан изгуби съзнание.
Свести се чак във Фанагория. Там, в някакво мръсно каменно помещение, бе приветстван от едър брадат дебелак, облечен доста садо-мазо, т.е. в кожи.
- Аз съм Кубрат - рече самодоволно дебелакът на гръцки с акцент с благозвучието на моторна резачка. - Хан съм на оногондурите. Благодаря ти, че прие любезната ми покана да присъстваш на утрешното тържество. То е много важно, защото на него ще произнеса паметни думи - моят завет към синовете ми. Те трябва да останат в историята и ето къде е твоето участие. Капиш?
- Си, доне - отговори обърканият историк. - Ама...
- Какво бе, цървул? - кресна хана. - Ако е за интервю, ще ти дам интервю. Но след тържеството. А, и искам да видя предварително въпросите. Освен това съм чувствителен на тема "Разпорихме ли корема на китайската принцеса, защото не сме варвари". Капише?
- Си, доне. Ама...
Един чигот в дъното на стаята изръмжа и изтегли меча си. В очите му светеше ужасяващата интелигентност на еклер с кокосов крем.
- Долу, момче, долу! - възпря го Кубрат. - Думай сега.
Теофан запротестира.
- Аз съм против моето отвличане и задържането ми тук. Бях тръгнал по важна работа, а и жена ми ще се тревожи...
- Веднага ще пратя да я очистят - великодушно го тупна по гърба ханът. - А работата ти ще трябва да почака, освен ако не искаш да използваш кобилата ми.
- Не, не, това е ужасно! - потресе се Теофан.
- Искаш да кажеш нещо за половия ми живот ли? - смръщи се Кубрат.
- Имах предвид жена ми - не я очиствайте.
- А! - оживи се ханът. - Значи оставаш?
- Ами то...
- Естествено, ти винаги можеш да си тръгнеш. Ние никого не задържаме против волята му. Ела, Теофане и погледни през прозореца. Тъкмо ще станеш свидетел на заминаването на един твой аварски колега.
Теофан присви очи.
- Ха, че това е Дагоберт! - възкликна радостно той.- С него спорихме на последния симпозиум по македонския въпрос. Но защо са му четири коня?
- За да не падне.
В този момент всеки от конете получи по едно зверско мушване с копие отзад, в резултат на което добичетата хукнаха като пощръклели. В резултат пък на това нещастният Дагоберт се лиши завинаги от възможността да получава пръстени и чорапи като подърк за рождения си ден.
- Упс! - ухили се Кубрат. - Буйни животинки, мама му стара, а, Теофане? Та, както казах, всеки е свободен да си отиде. До Константинопол е по-далече от Аварския хаганат, ще имаш нужда от повече коне ако решиш да си тръгнеш. Шест... или може би дори осем. Не съм ли щедър? Е?
- Оставам, оставам !
- Екстра - потри доволно ръце ханът - значи се разбрахме.
И той излезе да нагледа приготовленията за тържеството. Планът му беше грандиозен и засега успяваше. Искаше да влее малко мозък на синовете си. Хазарите чукаха на портите на Фанагория, а трите природни бедствия - Баян, Котраг и Аспарух - не показваха никакви признаци на вълнение пред надвисналата опасност.
Баян беше огромен, брадясал и страшен. Вместо меч носеше двуметров топор и когато си служеше с него, казваше:
- Натопорчих се...
Освен това словосъчетание, в речниковия му запас присъстваха възклицанието: "АРРГХ!!", което гарнираше с облещени и диво въртящи се в орбитите очи, и което предвещаваше много лоши неща, и репликата:"Е с'a ви изклах!", която му беше любима, и която обикновено използваше за край на всеки спор. Сами разбирате, че желаещите да спорят с най-големия хански син не бяха много, а малцината оцелели след подобна дискусия се пенсионираха по болест, ако това да ти липсват крака и зъби, може да бъде наречено болест.
Баян живееше извън стените на Фанагория, в една дупка изкопана от мечка. Когато той се нанесе да живее, мечката беше още вътре. Сега двамата живееха заедно. Баян я бе научил да пие вино, да се оригва и дори да ръмжи:"Арггх!". Ханският син си я ценеше, още повече, че мечката беше женска, а всчки имаме определени нужди понякога, разбирате ли ме правилно? Двамата имаха и потомък. Баян искаше да го изяде, но хлапето избяга чак в Хималаите. Местните хора го нарекоха Йети и се страхуваха от него. Но това е една друга история.
Котраг, вторият син на Кубрат, беше дребно, безцветно човече, което постоянно кроеше някакви интриги и силно желаеше да наследи ханскиата юрта. Девизът му беше:"Хан - това звучи гордо." Донякъде го възпираха думите на баща му, който си знаеше стоката:
- Траги, ако още веднъж издадеш на арабите къде сме, рязвам ти и двете йогуртчета и те пускам на тях. Отзад!!!
Но само донякъде...
Третият син - Аспарух - си бе пуснал дълга коса и бакембарди и се събираше с разни индийци. Пушеха техния коноп и говореха за Ню Ейдж, Ерата на Водолея и Шри Матаджи Нирмала Деви, която ще спаси съзнананието на целия китайски народ.
Твърдеше, че е войнстващ вегетарианец-пацифист и че раят се намира някъде около Черно море и река Дунав. Освен това... Е, но аз се отплеснах. Тази история е за Кубрат и неговия завет, а ако искате да научите повече за синовете на великия прабългарски хан прочетете "Сватбата на Аспарух", "АЗ жрец ли съм или от трите най-дългото" и "Мисията", когато ги публикувам, разбира се, защото проучванията ми отнемат много време. Нека се върнем на Завета.
Сайт за нова българската литература
Вече над ДВЕ години
|
Истории за историята
