... С удоволствие.

1.
Най-напред почвам с изказването ти, което ме вбеси най-много.
---------------------
Въпросът за консерватизма и модернизма има и едно такова измерение. По време на консерватизма на авторите се плащаха хонорари, а сега модернистичното е да си платиш за да те издадат! Да ти еба /без извинение/ такъв модернизъм.
---------------------------
Ако се опитваш да придадеш политически оттенък на спора, имам какво да кажа по въпроса. Не намесвай настаналия у нас див капитализъм (граничещ с робовладелски строй) във спора модернизъм/консерватизъм. Така, че дай да не намесваме умишлено изкривени до немай къде икономически учения (за да обслужват нечии интереси) и абсурдни ситуации, защото, първо ще настане касапница, второ, ще се окаже че двамата с тебе няма какво да делим и трето, т’ва е клуб за фантастика/фентази. Цялата ни така наречена демокрация е една криворазбрана цивилизация, или по-точно нагодена така, че да изнася на определена прослойка. В установените демокрации работника дава всичко от себе си и хвърля всичките си сили за благото на фирмата, както ги учат в училище... В рамките на 8 часовия работен ден. При криворазбраната цивилизация (демек у нас), в училище ни учат горе долу същото, само че без последното уточнение. От нас се очаква да нямаме личен живот, да нямаме здравословни проблеми и 24х7 да мислим за благото на фирмата (демек за шефа - в моя случай фирмата е ЕТ). И какво общо има това със фантастиката?

Модернизъм и консерватизъм? Хайде не се прави на тапа, че не разбираш за какво иде реч. А ако наистина не схващаш, нека ти обясня.
Ами аспекта, за който говоря аз, и който ти (... цензура ...) току що, покрай всичко останало, се изразява във: Хиперион, Невромантик, Снежан крах, Лабиринт от отражения, Станция Дънземя, Сайтин, Килн-хора, Огън под дълбината, Многоръкият бог на Далайн, Пътешествията на Тъф, Звездна вълна се надига, Пътят на меча и още един куп произведения, на който - ако се хвана за думите ти - ти току що тегли една дълга. Аз съм модернист. Защото харесвам тези произведения. Не харесвам Азимов (изключение правят разказите и Краят на вечността) защото ми звучи наивно и тъпо. Не може героя две страници да смята на ръка курса на кораба и после да си провери сметките на компютър преди ръчно да си настрои апаратурата (Камъче в небето или Звезди като прах, не помня точно) - и книгата да ми хареса. Колкото и да са морални и дълбоки законите на роботиката, смяташ ли че живеем в общество, което ще ги приложи? Не харесвам произведения на автори от епохата на “мечтателите” от златната ера и мнозина от по-късната нова вълна - Дог Смит, Азимов, Боб Шоу, Бен Бова, Джон Бранър и прочее, защото ми звучат наивистично - и като идеи и като технология. Защото фантастиката, която са писали тогава е била подчинена на определени реалности (идеологии и социални движения), много от които не са валидни и днес. ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА ЧЕ НЕ МОГА ДА ОЦЕНЯ ИДЕИТЕ ИМ. Но всеки автор си има своето време за което пише и в което е актуален (лично мнение).
А консерваторите (трябва ли да споменавам имена, че да загрееш за кого ТОЧНО ти говоря?) харесват именно тях. Наско Славов например заяви, че във Фондацията (не помня коя от всичките точно) виждал ретроспектива на историческото развитие на Земята. А също така каза, че във фантастиката търсел приложим към реалността социологически модел на обществото, защото настоящия модел не му харесвал - цитирано изказване едно към едно от преди няколко години. Хей ти на консерватор, който няма да хареса съвременни, модернистични и прагматични произведения - защото съвременната фантастика, е значително по-прагматична и далеч не толкова философска като тази от 50-70 години. При цялото ми уважение към Наско, не мисля че от него би излязъл добър оценител на произведение на млад автор-прагматик (22-27 години). Не ме карай да ти обяснявам защо, вече бидехме порицани за откриване на топлата вода.

2.
-------------------------
ФАНТАСТИКАТА Е САМО ЛИТЕРАТУРА И НИЩО ДРУГО! За свое оправдание ще кажа, че и аз на млади години мислех, че тя не е само литература, или че е нещо повече от литература.
-------------------------
Хайде пак от начало. Не отричам, че фантастиката е литература. Добре, фантастиката е разновидност на художествената литература. И какво? ЗАЩО СЕ ПИШЕ ЛИТЕРАТУРАТА?!? ИМАШ ЛИ ДА КАЗВАШ НЕЩО НА ХОРАТА ИЛИ ДОКАЗВАШ НА НЯКОГО КОЛКО ВЕЛИК ТВОРЕЦ И ХУДОЖНИК СИ???
Сега пак ли да то говоря за топла вода? Защо не харесвам професионални литератори ли? Защото страдат от професионални деформации. Защото имат навика да търсят под вола теле (какво искал да каже автора, ми да земат да го питат, бе), защото имат навика да не приемат друго мнение освен тяхното, и като всички останали професионалисти се измъкват с лафа “прекалено дълго е да ти обяснявам, ти не можеш да го разбереш”, и защото гледат на фантастика с презрение, неспособни да загърбят предрасъдаците си или да разчупят критериите си, за да вместят особеностите на фантастиката в тях (ако ги знаят изобщо), вж примера по долу.
А особености фантастиката има, защото е РАЗНОВИДНОСТ на художествената литература. И има някакви различия, които я обуславят като разновидност!
На всичкото отгоре, ако не си забелязал, фантастиката се разделя на под-под-жанрове. Темпорална фантастика, антропологична фантастика, военна фантастика, космическа опера, киберпънк и прочее. Смяташ ли че професионалните литератори имат някакво понятие за ТЕОРИИТЕ на съответните жанрове? (вж. примера по-долу)
Ми, и аз ако погледна едно умряло куче мога да преценя да ли е отровено или прегазено от кола. Въпроса не е във това ДАЛИ МОГАТ ДА ДАДАТ НЯКАКВА ОЦЕНКА, а в КАЧЕСТВОТО НА ТАЗИ ОЦЕНА И КРИТЕРИИТЕ СПОРЕД КОИТО Е ПОЛУЧЕНА. Пак казвам - у нас няма професионални литератори, които да са специализирани във фантастиката. И пак ще дам примера - професионалистите харесват едно произведение, а читателите - не. И има една наука дето се вика статистика. Та на учебника ми по статистика пише “Истината е по средата”. Жури, съставено от професионални литератори може да награди произведение в което няма нищо фантастично. И кво? Това няма да направи произведението фантастика. Аз мога да провъзглася “По жицата” за фантастика. И ако я връча на литераторите - ще обере овациите, нали?


3.
----------------
Недостатък на "ултрасът" е, че по-правило е едностранно развит и няма усет за изкуството. Често когато срещне истинско произведение на изкуството, той НЕ МОЖЕ ДА ГО РАЗПОЗНАЕ. Това не е негова вина, а негова беда. Поправимо е! Доказателство: Ако вие прочетете пет произведения, наградени с нобелова награда за литература и кажете, че ТОВА НЕ СЕ ЧЕТЕ! - вие сте ултрас.
-----------------
Професионалните литератори могат да бъдат също ултраси, дори в по-голяма степен от стандартните фенове или масовите читатели.
Специално помолих професионален литератори, прочела вагон книги, с доказан усет към красивото (поне за мен), да прочетат разказа “Крачейки напред” на Майкъл Суонуик - Александра Хрусанова. Първоначално разказа биде свирепо оплют - нечетивен, неразбираем и прочее, с две думи “това не се чете”. После обясних на г-жа Хрусанова основната идея на разказа - че времето се движи в обратна посока. ТОГАВА тя хареса разказа. Давам ти този пример, за да ти докажа, че професионалния литератор с усет за красивото също може да бъде ултрас, ако не е запознат с това поне в основни линии с ОСОБЕНОСТИТЕ на жанра, или ако вагонът книги който е изчел не съдържа поне няколко тематични произведения.
Дори самият ти си ултрас - всеки е ултрас в определена ситуация. Ето ти пример:
Иди в на изложба на абстракционисти. Наречи някоя картина артистична цапаница. Може и да имаш усет към красивото, обаче пак да не видиш символиката, изяществото, дълбочината, майсторството на изразните средства, и още един куп суперлатива в три цветни петна на небесно-кафяв фон. Е? Ти ултрас ли си? А хората с усет към тази божествена красота имат усет за изкуството или са снобари? Зависи от това каква ще е реакцията им, когато им кажеш ,че не харесваш картината или че не можеш да я разбереш.
4.
------------------
Не се наемам да кажа кое е по-доброто, но ако един фен не е чувал за поне една естетическа теория и не може да погледне от теоретична гледна точка...
------------------
Поне аз не знам някой от истинските фенове (не говоря за суровите консуматори, които само прочитат книгата и си я прибират в библиотеката без да я разберат или поне да помислят върху нея) да не е чувал за поне една естетическа теория. Не и присъстващите тук, или колегите оттатък със “фантастиката”, или хората, които ходят в “Иван Ефремов”.


Може и да не съм прав за известна част от нещата които казвам или упреците, които отправям. Харесвам Урсула ЛеГуин, Филип Дик, Франк Хърбард, Зелазни, Муркок, Хайнлайн и прочее. Но поколението което идва след мен няма да ги харесва. Един ден и аз ще бъда консерватор.