Скъпи ФатДжим и Генерале,
Отговарям и на двама ви, тъй като нещата, които имам да кажа касаят и двама ви.
Скъпи ФатДжим, бях сигурен че ще се опиташ да ми натриеш носа с Лем. Другите автори наистина не ги познавам. Благодаря ти, че все пак си включил Рей Бредбъри и Робърт Йънг. Мога да добавя някои пропуснати имена – Кастанеда и Еко, както и Филип Дик или Дан Симънс. За да водим някакъв спор, трябва да намерим допирни точки, или поне произведения, които и двамата познаваме. Така че хайде да възстановим баланса на спора и да го дръпнем в по-позната за мен територия.

НЕ МОГА ДА НЕ СЕ СЪГЛАСЯ С ТЕБ ПО НЯКОЛКО ТОЧКИ:

1. Комерсиялизацията и псевдо-литературата. Нямям какво да добавя по въпроса, защото си го казал достатъчно ясно. Само ще напомня онази случка с Хари Харисън – минавал си човека с приятели край една книжарница и видял своя книга, която не си спомня да е писал... По-късно се сетил, че бил закъсал за пари и я бил написал заради хонорара.
2. Елементарното разправяне на истории. В една книга ТРЯБВА да има нещо повече от една история... Книгата (според мен) трябва да вълнува читателя, да го обогатява и да го учи на нещо. Макар че литературата (всяка литература) Е разправяне на истории, само дето тя обогатява, вълнува и учи ЧРЕЗ разправяне на истории.
3. Фантастиката наистина може да реши настоящи проблеми. Само че не го казвай на всеослушание – приятелски съвет. Когато аз го изтърсих в клуб “Иван Ефремов” преди няколко години за конкретна книга и конкретен автор, всички ме гледаха като извънземно и се чудиха дали да не извикат яки чичковци в бели престилки... Макар че моето отношение към наистина добрата фантастика (което ще изразя по долу), е именно това – тя е предназначена да решава реални проблеми.


Това, което имам да кажа по повод псевдо литературността на фантастиката е следното (ТОВА Е МОЕ ЛИЧНО ВИЖДАНЕ, НЕ ИСКАМ ДА ОБИДЯ НОКОГО С НЕГО ИЛИ ДА АНГАЖИРАМ С НЕГО КОГОТО И ДА БИЛО):

Хайде да тръгнем от там кой, кога и как чете фантастика. Обикновено след тежък работен ден, за отмора. Доста често съм се сблъсквал с хора, които не харесват любимите ми автори, защото трябвало да МИСЛЯТ докато ги четат. Не знам, на мен това ми се струва и странно, и абсурдно. Но! Тъй като аудиторията е все хора, които четат фантастика за РАЗВЛЕЧЕНИЕ (колкото и да не ни харесва на мен и на теб, това е горчивата реалност), ако автора иска да стигне до читателя, трябва да го направи ВЪВ ОПРЕДЕЛЕНОТО МУ ВРЕМЕ И ТАКА, ЧЕ КНИГАТА МУ ДА НЕ БЪДЕ ЗАХВЪРЛЕНА КАТО СКУЧНА ИЛИ НЕРАЗБИРАЕМА. Според мен всички сериозни автори (разбирай – некомерсиални) са принудени да угаждат на читателите си, ако искат да постигнат нещо, някаква промяна в начина на мислене. Още повече, сигурен съм, че и ти, както и всички останали СЕРИОЗНИ писатели са разтревожени от хроничното затъпяване на младото поколение. Напоследък се убеждавам, че най-близкия контакт на средностатистически пубертет с книга е да го халосаш по главата с нея. И тъй като жанра, който четат младите е именно фантастика, авторите се опитват да говорят на техния език – хем се стремят да ги научат на нещо, хем избягват прекомерната символика (тъй като младите по принцип са алергични към литературни анализи – “професионална деформация” от училище). ПРИСЪСТВАЩИТЕ ПРАВЯТ ИЗКЛЮЧЕНИЕ – НЕ СЕ ЗАСЯГАЙТЕ, ЩОМ ЧЕТЕТЕ ТОВА МНЕНИЕ, ЗНАЧИ НЕ СЕ ОТНАСЯ ЗА ВАС, а за съучениците ви, които ви гледат тъпо, когато вместо да отидете в интернет-клуба да чатите, хващате книга. Има начин да се промени този начин на мислене, защото, както доказва БГ-практиката, читателския вкус може да бъде възпитаван и един свестен автор би намерил начин да го използва, НО САМО АКО ГОВОРИ НА ЕЗИКА, НА КОЙТО ГОВОРИ АУДИТОРИЯТА МУ! Иначе няма да стигне до нея и няма да изпълни целите си. За това те попитах какви са целите ти когато пишеш. Не можеш да накараш насила някого да хареса произведението ти, ако не задоволиш вкусовете му (или поне в най-общ план, защото можеш да му дадеш каквото иска, ПЛЮС нещо отгоре), а ако му кажеш просто “това е литературен връх” и се позовеш на експертно мнение, най-вероятно ефекта ще е обратен.

Какво отличава фантастиката от останалата литература ли (СПОРЕД МЕН)?
1. Относително малко метафори – аз причините Виж по-горе.
2. Във фантастиката обикновено на преден план са идеите и няма кой знае какви образи. Обикновено героите са декор – средство автора да обясни идеите си. Не знам защо е така – може би авторите се опитват да развият фантазията на читателя, или да задоволят потребността му да се откъсне от реалността, или просто разказват история. Но съм адски доволен, когато се сблъскам с книга в която има добре разработени герои със психология и мотивация. Изобщо, подобни разсъждения са рядкост.
3. Идеите. Една книга трябва да има идеи за бъдещето/миналото на света (или други светове изобщо), и ако може, да имат някаква обосновка или поне да се съобразяват до някъде със съвременната наука. Както съм казвал и преди – книга без идеи е любовен роман, книга без герои е научен труд.
4. Развлекателното поучение – дайте да погледнем истината в очите, драги ми дами и господа. В сравнение с цялостната маса, която е някога е чела някога фантастика, много малко са хората, които четат главно фантастика (или я четат изобщо) СЛЕД 30-35 ГОДИНИ. Членовете на клуба или форума, прехвърлили тази граница са ИЗКЛЮЧЕНИЕ. Така, че фантастиката е насочена главно към младежката аудитория.

Така, че, скъпи Генерале, ако има човек, прочел един вагон книги, както сам каза, и най-вече професионален литератор, който си дава ясна сметка за тези четири факта, ако има познания за отделните жанрове на фантастиката – тяхното зараждане и развитие, И КОЙТО Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ЗАГЪРБИ ПРОФЕСИОНАЛНАТА СИ НЕПРИЯЗЪН КЪМ ЖАНРА (съжалявам, уважаеми дами и господа, но професионалните литератори, които са се опитвали да ме убедят колко долнопробна литература е фантастиката са 85% от всички професионални литератори, които съм срещал), ЗАСЛУЖАВА ДА БЪДЕ ПОКАНЕН В ЖУРИ НА КОНКУРС ЗА ФАНТАСТИЧНА ЛИТЕРАТУРА.

И тъй като вече този дебат стана прекалено много офф-топик, предлагам или да го изнесем извън темата, или да го прекратяваме.

Последен щрих – Генерале, ако имаш гъзобол, едва ли ще дадеш на зъболекар да ПРОВЕРЯВА какво не му е наред, или да го оправя със зъболекарската машинка... Както и няма да дадеш на гинеколог да ти сложи коронка.

Пак казвам - Баланса е най-важното в едно произведение... И в живота изобщо. Хайде стига със залитания в една или друга крайност.