Уточнение / Фен клубове / Фентъзи

Сагата за Гералт се състои от 7 части - два сборника с разкази и пет романа. Първият сборник в списъка на Ендър - [Wiedzmin] (1990) - не се брои, защото всичките разкази в него се съдържат в следващия сборник "Последното желание" [Ostatnie Zyczenie] (1993). Руският сборник "Ведьмак" съдържа преводите и на двата оригинални сборника ("Последното желание" и "Мечът на предназначението") заедно. В библиографиите се отбелязва 1993 за първия сборник и 1992 за втория, защото през 1993 Сапковски преработва издадения през 1990 "Вещер", включвайки седемте части "Гласът на разума", които превръщат сборника в сложен роман - частите на "Гласът на разума" се редуват с разказите, действието в тях се развива непосредствено след разказа "Вещер", когато Гералт в един манастир лекува раните си от двубоя с вампирката и разказва на жрицата най-интересните случаи в практиката си на професионален унищожител на чудовища. Така че не се учудвайте на написаното в библиографската справка, че първият том на сагата е излязъл през 1993, а вторият - през 1992.

И така, цялата сага има следния вид:

1. Последното желание "Ostatnie Zyczenie", 1993 - сборник разкази

Гласът на разума 1-8 [Glos rozsadku I-VII]
Вещера [Wiedzmin]
Зрънце истина [Ziarno prawdy]
По-малкото зло [Mniejsze zlo]
Въпрос на цена [Kwestia ceny]
Краят на света [Kraniec swiata]
Последното желание [Ostatnie zyczenie]

2. Мечът на предназначението "Miecz Przeznaczenia", 1992 - сборник разкази

Пределът на възможното [Granica mozliwosci]
Парче лед [Okruch lodu]
Вечният огън [Wieczny Ogien]
Малко жертвеност [Troche poswiecenia]
Мечът на предназначението [Miecz Przeznaczenia]
Нещо по-голямо[Cos wiecej]

3. Кръвта на елфите [Krew Elfow] (1994)
4. Часът на презрението [Czas Pogardy] (1995)
5. Кръщаване с огън [Chrzest Ognia] (1996)
6. Кулата на лястовиците [Wieza Jaskolki] (1997)
7. Господарката на езерото [Pani jeziora] (1998)

Засега съм чел само късите неща, романите тепърва ще ги започвам, но мога да кажа само, че това е най-хубавото фентъзи, което съм чел, след Зелазни и Тим Пауърс. Даже, понеже Зелазни и Пауърс не ги възприемам като чисто фентъзи - може да се каже, че сагата за Гералт е най-хубавото фентъзи, което съм чел. Сапковски е великолепен разказвач, образите му са необикновено живи, а диалозите - страшно естествени и интересни. Галерията от чудовища е впечетляваща - едва ли ще срещнете друго фентъзи с толкова много на брой оригинални чудовища. Главният герой - Гералт - е сложен, многопластов образ, много добре изграден и майсторски мотивиран психологически. И, което е най-важното - произведенията са страшно интересни, действието е напрегнато, динамично, постоянно се случва нещо важно, няма и следа от безкрайната скука, която цари например по повечето страници от "Сага за войната на разлома" от Фийст и в останалите произведения от така нареченото "епично фентъзи".

Така че горещо препоръчвам Сапковски на всеки.