Бе на мен другаде ми отиде мисълта. Интересно ми е не толкова дали сюжета и началната точка ще позволят на автора да го докара до огнестрелни оръжия или каква да е друга спомагателна идея от съвременноста, а самия им подтик да го правят. И още нещо - как това се възприема от читателите. Примерно, помня, че едно вереме всеки път когато в някоя книга действието вземеше подобен завой и ми се скофтяше настроението - бях си истински антитехнологичен пурист, същински фентъзи амиш! :)))) Сега обаче не е съвсем така и се питам защо.
Което е по-забавно, отговора, чини ми се има нещо общо със самата функция на фентъзито и интерпретацията й от четящия. И понеже съм съспишъс литъл (биг) гад, склонна съм да припиша отбягването на съвременни елементи на привържениците на мирогледа "Фентъзито - бягство от реалността" (тук основен пример, разбира се е чичко Джордан, който е и истинския тау-мастър на жанра - отлагащ момента на свършването с години, томове и стотици страници мъртва дъждовна гора :D), Урсулата е възможен контрааргумент, но си мисля, че тя като ярък привърженик на другата тенденция - "Фентъзито - удобна символна система за разчовъркване на собствената психология" (жените-авторки са големи фенки на такава интерпретация по собствените ми скромни наблюдения), не е ползвала пушки, просто защото не са й трябвали. Някъде по средата стоят повечето успешни мъже-автори, може би защото хем са прекалено интелигентни да устоят на изкушението да задълбаят из вътрешния пейзаж на героя, хем от друга страна, като всички момчета, така и не успяват да надживеят очарованието на играта с пушки :) ("It's called a _LANCE_! Helooo!")
Такива едни рошави мисли на тоя етап :)


ПП: Икю, редактирай бе, редактирай бе! Не боли! :))
ППП: Keep pushin' on that "й", lad! :)))))))))))

---
Soldiers live. And wonder why.