Имайки впредвид, че Толкин нееднократно лично е отричал да е влагал какъв да е алегоричен смисъл свързан с Втората Световна, май не е толкова ясно, а?

Както и да е, на въпроса:
Западът като посока символично се свързва със залеза може би във всяка култура (не знам дали сте забелязали, но на български имената на посоките Изток и Запад имат конкретен, "преводим" смисъл: "там откъдето слънцето изтича/идва" и "там накъдето слънцето запада/си_отива"). Залезът пък неминуемо се отъждествява с понятието край - и така краят на деня, често служи за метафора на края на света (човешкия), края на времето и т.н.

Специално при Толкин, Ле Гуин и т.н. фентъзи автори и масата на фентъзи романите въобще трябва да се има впредвид, че големият процент автори са под чадъра на англосаксонската култура, митология и вярвания - оттам и на нейната образност. (Ако четяхме китайско фентъзи, краят на света щеше да е примерно на изток :) ) А това собствено значи, че края на човешкия свят и царството на елфите (магията въобще) се простира на запад (спомням си една приказка за това, че ако обиколиш един хълм някъдеси 3 пъти по залез, с лице към слънцето, ще попаднеш в царството на елфите :) яко! (но не съм пробвала де.)) И тва е - фентъзи Западът е англо-саксонския Запад, който пък е края на света и начало на "отвъдното"... Може би щото преди Колумб да развали магията, човек е можело спокойно да си фантазира каквито си поиска вълшебни земи отвъд океана, а Ирландия е била "най-далечния бряг" :)))

Grinch Shedule: ...18:30 - Dinner with me. - I can't cancel that again!