Даже си спомням, че като я свърших се бях разревал. .

П.П. Но все пак "първото впечатление" си ми беше Пинокио.
И когато ми попаднах на Буратино на Ал.Толстой ми идеше даже да не я отварям. Ама после, като я започнах се оказа _съвсем различна приказка_.
И Оскар Уайлд не мога да пропусна с оня принц на пиедестала..., и...
Абе хиляди приказки сме изчели. Но една от тях ни оставя (май) най-трайно "отпечатъка" си. В детството, което никога не свършва!
На колкото и календарни лазарника да стане човек.

П.П. А за оная приказка на Андерсен за сестрата на момчетата, превърнати в лебеди ("Дивите лебеди), сещаш ли се? Един ден съм на село при баба. Оная - "магьосницата". И тя чука в една гаванка сушени стъбла от коприва....
Питам я "Бабо, какво е това?" А тя ми вика "Ще правя копривена рогозка".
Чак тогава разбрах, че древните келти (частично техни потомци са датчаните, а и ние, де) са използвали копривата вместо лен!
Та тъй - и "дъртите" ша ни казват, че от приказките не можело да се научи "кой знае какво".

"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел