Не, въобще не липсват - едни от най-големите магьосници и вършебници са именно жени (елфи де): Мелиан, Лутиен, Галадриел. Няма типичен воден или дървесен женски дух (дриади, русалки и т.н.), но пък изрично е казано, че елфите танцуват из горите и обожават музиката на водата, така че май всички духове са монополизирани от елфическата раса и това е. (Дори и по-"нецивилизованите" духчета се покриват от елфите-авари - тези, които така и не са ходили в Аман, и май въобще не са създавали цивилизация, а просто си се скитат из горите).

Що се отнася до краденето от Толкин - обвиненията са си много основателни и не се базират само на ползването на същите термини. Ползват се самите обекти (пример: след Толкин, "елф" е обект с различни характеристики в зависимост от това дали се взема в контекста на фолклора (и прилича на елементалите-духчета от поредицата "Магия за...") или на Толкиновите елфи, чийто облик е предимно авторски. Почти всички фентъзита вземат наготово втория вид. С орките пък въпроса стои още по-остро, защото дори самата дума "орк" е въведена масово от Толкин, а в днешно време трудно се среща фентъзи без орки.). Честичко освен "расите" се ползва и сюжета и то не на принципно ниво (то и историята за пръстена може да бъде сведена до типичната приказна конструкция), а далеч по-грубо се вземат големи детайли. И това вече си е грозно. (В първия том на Колелото примерно, изобилстват и двата вида плагиатство)

За расизма и мачизма също е прекалено да се говори: съвременната расова свръхчувствителност на някои нации си е техен проблем и няма нищо общо с изконната система асоциации Добро-Светло-Бяло, Зло-Мрак-Черно, типична за европейските култури, а може би и за индоевропейците въобще. Що се отнася до ролята на жените - отношенията в Средната Земя са базирани на тези от нашето Средновековие (ранно) и по-ранни периоди, но със сигурност в патриархални общности (то не че са се запазили много други). Едва ли Толкин е гонил някаква мания за оригиналност за да критикува или променя обществото, в което живее чрез описание на обратното. По-скоро се е придържал към каноните на средновековния стил, който се е опитал да пресъздаде, стремейки се към създаването на "фалшив" епос и митология подобни и базирани на англо-саксонските.

"Дълг, дълг, храбри ловецо на акули.
Каква по-голяма награда има?"