Сегаа... Снощи се накопах с ром, като моряк, видял "Летящия холандец" в мъглата...Медиумния ми усет се развихри,аз отворих очи като чинийки за кафе и погледа ми проби през няколко вселени, където видях много неща-странни и чудни…и по скоро смешни, отколкото страшни.За да не забравя видяното, взех лист и химикал и започнах да пиша .Лутат се разни светове из огромната вселена,където измеренията са усукани като кадаиф...Пресичат се времена и пространства..Орк и елф, вкопчени в смъртоносна схватка...и прелита нещо огромно, с много светлинки над тях...и докато те се чудят, консервните кутии на лорд Вейдър ги обграждат:))Та какво би станало, ако...а?Дали Саурон ще се обедини с елфите срещу космо напаста?Дали дракони с прикрепени на гърба им лазерни оръжия и яздени от магьосници Балрози срещу роботи?кой меч е по силен?лазерния или магическия?Ами ако Вейдър научи магия и с едно щракване на пръстите прави чудовище, хибрид между крокодил, вентилатор и на баба ми фърчилото?Какво ли ще направи Гандалф, ако си загуби лаптопа?Назгулите определено ще са по опасни, ако вместо с коне и крилати твари се придвижват с реактивни раници на гърба...
И един кой знае откъде попаднал там СКИТНИК...ама той си има дарбата да попада...
СКИТНИК-това съм аз- ТТданни- дребен полузлодей, около лев и двайсе с дигнати ръце, голям коефицент на рошавост и интелект на склерозирала маймуна, лешпер-главанак 5 левъл, магистър от ордена на Пикантното кюфте, от клана на Алангле кюфтетата.Въоръжение- наследствена права лопата,предавана 18 поколения, с която според легендите прадядо му е утрепал змея, който му откраднал десерта.Превозно средство-кръстоска мужду диво прасе и родопски катър-вярвайте ми, изглежда страшно, ако и да не е особенно полезно.Кауза- типичната скитническа- повече ядене и купон да става в общност...а в частност ще издирвам една по особенна... тайствена... загадъчна... работа

Розовото слънце тъкмо започваше да изгрява, но каменно оголената повърхност на планетата все още не беше съвсем видима, защото острият й релеф размиваше очертанията си в някакъв граничен сумрак - между убийствената космическа тъмнина и предстоящия изгрев на Първото Слънце за Текущата Седмица.
В кухнята на Лорд Вейдър предчувствието за изгревите, които ще започнат, влизаше на ивици - нарязано от синтетичните полиизолиращи лайсни на отворените щори.
Анакин стоеше изправен до прозореца и наблюдаваше започващите изгреви. Беше му особено любимо Първото Слънце за Текущата Седмица да е Розвото - защото само тогава се случваше пронизващият мрак на междугалактическата нощ да преминава в розова светлина. Тя беше най-меката. По-мека от всички останали - от синята (защото беше по-слаба), от виолетовата (защото беше по-нежна), от жълтата и бялата, от зелената...
И само тогава се случваше този... смайващ граничен момент, който наблюдаваше - когато не можеш точно да кажеш дали изгревът е започнал... или... все още - не... Имаше нещо особено... медитативно в... преминаването на междузвездното черно в розово... Продължаваше само няколко минути... После сумракът ставаше розов... Беше си сумрак, разбира се... Но... вече изгревен сумрак...
Прозвуча меко иззвъняване, след което гастрономичният пулт изведе гласовия еквивалент на съобщението:
- Терминиран процес. 2 части кафе, 1 част мляко, 1/10 част мед. Време на процеса: 2 минути и 7 секунди. Заповядайте.
Анакин се обърна и пристъпи до пулта, повдигна люка на кафе-контейнера, за да вземе кафето си и освободи процесора на пулта:
- Благодаря. Върни се в стандартен режим.
Отпи от кафето си и се вгледа отново през прозореца. Сумракът ставаше розов. Вече можеше да се види силуета на почти завършената Звезда на смъртта.
Да я построи... С каква цел? О, да - унищожаване на бунтовниците... Но... лидерът (така да се каже - незабележима усмивка) на бунтовниците беше... Представи си мощта й... По-скоро - опита се... Защото тя надхвърляше границите на всяко осъзнаване... Замисли се отново... за кой ли път за... Оби Уан... Дали той би могъл да си представи, да... обхване в съзнанието си такава мощ... такова унищожение... Цяла планета - за секунди...
А Йода?!... Би ли могъл Йода?!... Йода...
Отпи отново... Не искаше да строи тази мощ, за да убива... хора... синове... (Болезнени визуализации...) съпруги... (Коварно пронизване някъде в гърдите...) майки... (острото дишане... усмихна се едва забележимо отново - заради него... дишането - необходимостта от маската - за да симулира... респираторно дишане... всъщност... респиратор... нямаше...)
О, да! Щеше да я построи... Цялата ирония беше там, че... всъщност Императорът... Тъмната страна... завърши джедайското му обучение... Заради него... проумя, че... всички желания, всяка емоция е... само нестабилна обвивка... незначително контейнерче на временна екзистенция... и че... съзнанието всъщност... стои извън всички обвивки...
Защо трябваше да го... усвои от... тази страна на битието?... Защо трябваше да преминава в Тъмното, за да... стигне до... тайната на Доброто?!... Защото емоциите му бяха крайни?!... Винаги на max?! Любовта му... (отпи отново... за да преглътне... лицето й!...)
Остро иззвъняване и гласово съобщение:
- Комуникационна заявка в централния пулт. Обект: непознат. Регистрация на подателя: Люк Скайуокър.
Би могъл да изпусне чашата от смайване. Би могъл.
Остави я на масата, постави маската и мина в работната зала. Когато отговори на заявката, беше... очакваният Дарт Вейдър:
- Не съм изненадан от действията ти, Люк.
Отговорът на Люк прозвуча с неудържимост, която повтаряше собствените... максимизирани... екзистенциални обвивки на Анакин:
- Татко! Трябваше да ми кажеш, че си ми баща!!! Не трябваше да го научавам от... Няма време за това обаче! Лия е засякла електронно съобщение от друго времепространство... Йода предполага, че е някакъв паралелен свят, но не може да определи как е осъществен пробивът... Подателят е с регистрация: Гандалф... Изглежда все още не познават видеограмите... Татко!... Те... подготвят война... Не срещу нас! И - не срещу вас! Срещу общото ни времепространство! Срещу собствения ни свят! Мисля, че... трябва да говорим с Императора...

И тук възниква въпросът: КОЙ е осъществил пробивът? И - дали оркът и елфът кротко са се биели в смъртна схватка, когато над тях прелита корабът на Анакин? Или - Лорд Вейдър с трагично-джедайски патос е пиел кафето си, когато получава съобщението за Гандалф?
Хайде обаче да зарежем вините... ЗАЩО е извършен пробивът? ЗАЩО е смутено паралелното събитийстване на два свята, които спокойно биха могли никога да не узнаят един за друг?
За да започне Войната на световете?! Заради сензацията Саурон и Елронд срещу Императора и бунтовниците?! "Нощен труд" би получил оргазъм.
Сега... напълно ясно съзнавам, че... не ги мога аз тия неща и... разбира се - никак не настоявам този текст да представлява... увлекателно четиво (кат знаем кви автори има!!! ;))) Само... въпросчета ми се искаше да... запитам, уеее!!! ;))) То и затва... сюжет, кат гледам, няма... особен ;))) Квото има да стаа... главно... в главите на хората стаа (е! то - ясно, басси, че... Вейдър е... любимец 13;))) А, да! И още - съзнавам, начи, че... звучи кат от некъв си захаросан сапунен сериал тоз текст, ама... извинявайте, хора... Аз... така пиша... ;)
За кво `се пак ви тормозя го четете ли?!?! Ми... честно казано - зверски ми е любопитно кой къде в тоя казус би пожелал да застане... В кое пространство?!?! Що?!?!?! С какви... емоции или... незначителни контейнерчета, де ;))) Така си мисля... Не кат допитване, басси, и национално преброяване, ами... да си играем, уеее ;))) Пък и да разбера кое ше е справедливото - щот то... нали... ако лудите са болшинство, стаат нормални и... така...
Е... лично аз... предпочитам да... оставим световете във времепространствен мир. Защото тогава бих могла да приседна в кибер-кухнята на Анакин... да разкажа... какво е Стилът и Класата на един Злодей-Джедай... да си кажа и аз на гастрономичния пулт 1 кафе с 2 части мляко, за да... помисля малко... възможно ли е да напуснеш незначителното контейнерче на временната си екзистенция, когато... мъжът до прозореца е...
Скайуокър - Сайбър-Викингското, Категоричното, Ставането на нещата - не! по-скоро - постигането им. Винаги.
Дарт Вейдър - Изяществото, Погубващата Красота, Брит-Интонацията...
Анакин - Спокойствието, Да оставиш нещата да се случат, Да ги наблюдаваш, Да ги проумяваш. За да ги трансформираш.

А ето как започна всичко.

Някъде далеч, в Тилилея, Скитника вдигна пак чашата...Скука...И пак отпи ром..Той беше търсач.От опит знаеше, че няма нищо хубаво в НАМИРАНЕТО. ИСТИНАТА е в ТЪРСЕНЕТО.Заклатушка се към килера, падна по стълбите и смъка се изправи пред масивния кован сандък, заключен с осемнадесет катинара и надпис"Внимание, минно поле".След два часа успя да ги отключи всичките и вдигна капака.Там на дъното имаше кибритена кутийка, монета от една стотинка (но не точно каква да е монета, а една точно определена такава) и парче от меч... липсваше другата половина от меча.Не че не можеше да потърси и тук,но това беше лесен вариант, а от Пухелита беше чувал ,че в един от безброя галактики имало много прочут строшен меч,дет бил на някакъв крал и като го изковели, оня отново щял да бъде крал...Скитник именно затова сви пространственната бормашина от ония магове...Сега я включи на максимални обороти-беше решил да намери Оная Част От Меча.Ко беше трезвен, можеше и да не реши, но не беше....Не улучи от първия път, вселената явно не беше тази, която му трябваше.След това залитна, без да изпуска бормашината, и залитайки, раздра още пет-шест вселени.В крайна сметка, докато копне тази, която му трябваше, в мазето му стана истински вселенски кръстопът-десетина различни светове се усукваха като кадаиф.В замъгленото му съзнание мина идеята, че трябва да се качи горе и да се снаряжи.Пъхна малко сандвичи, две три консерви, пакет и половина компресирано време в раницата, взе меча, утринната звезда и лопата и поведе Крантинант към мазето...Малко преди да влезе в Пространствената дупка, се сети нещо, върна се горе и на писа бележка."Преятили, аз утивъм дъ гу търсъ мечъ, ходъ йе уткъм мазету, който ще да дойди".Слезе долу, яхна коня ,замисли се за миг, след което с високо вдигнат среден пръст(знака на Джейф ) навлезе в чуждата вселена


Скитник влезе в кръчмата на Мажирепей,взе бира и печено пиле и се ската в ъгъла до камината.Мислеше си, че на няколко пъти беше мярнал пицата да се мъкне след него, с кучешка привързаност.Така и не успя да разгадае това създание...То хем го обичаше, хем и се страхуваше от него.Последва го чак в този чуден свят, но все пак не се приближаваше близо до него.мда, полуопечената магия по начало е трудна за разбиране...Ами ако...оооххххх, мисълта беше прекъсната от настъпване с цървул поне 54 номер.Скитника погледна нагоре и видя червендалесто лице,с мустаци, намазани с восък или мас и застрашително засукани нагоре.Рунтавия калпак беше обкован с желязни пластинки, в едната ръка великана държеше боздуган,, а в другата- голяма крива сабя- дамаскиня.Изпод мустаците се чу:
-Извинявай, авер, да си виждал наоколо три синджира роби, първи синджир - все млади моми, втори синджир- все млади майки със дребни дечица и трети синджир- все отбор юнаци?Един Черен Арап ги води, да му ......майката, лелята,бабата, бълдъзата и евентуално братчедката, ей, как не кандиса тоя чиляк?
Скитник:
Не знам гусине,аз ни съм от тоя край и не познавам никой, а вий отде сте ,ваша милост?
-Не ме ли знайш, аз съм Марко Кралевити, прославения юнак, убил безброй лами, освободил безчет роби и пр,и пр, певци за мен песни пеят,даже и Мишо Тупаника и Аспириника правят сега един проект. Та тръгнах аз след Арапа, да му......................, и евентуално братчетката, да осводя трите синджира роби , хем един вид ,материал за песента да им дам, хем и малко реклама да си направя, че бизнеса позамря.Горе долу ,до Подуенската гара, изведнъж обаче им изгубих следите. Видях ги, че завиват зад един ъгъл, тръгнах след тях- зад ъгъла ограда, ав оградата дупка...Минах през дупката и изведнъж тук се озовах,нящу ни ми съ връзва...Ей,гарсон-подвикна той към Ноб, една шкембе чорбъ с многу чесън.Та така, друже, да му апнем и пийнем, па после ще го намеря тоя арапин и ще му.................. и евентуално братчетката.Ти ще дойдеш ли с мен?
Скитника каза:
- Не, мерси, аз пък търся един счупен меч,гарсона каза, че някакъв скиталец се мотал с него наоколо и го ползвал да плаши гаргите!
-Нищо де, ти ще помогнеш за арапа, па аз на теб- за меча...я, такова , почеши мъ по плешката...ама по здраво де, да му се не види...пусти бълхи...
Искаш ли чорба?Eй на, топни си тая коричка...Та така, да те броя ли?
-Ще ти кажа сутринта.....


Крали Марко се просна на една пейка, която изскърца плачевно, но удържа юнашките мощи. Разкопча елека, после антерията под него... и с неясен жест разгони няколко скитащи бълхи. После заоглежда гостите на Мажирепей, като наум преценяваше кой ли може му свърши работа в новосформирания отряд - хем да гонят Арапа...хем да не му земе дял от славата из народното творчество.
Погледът му се спря на един дребосък с неопределена възраст и странна (е поне тук така изглеждаше) дреха. "Тоя май ше стане" помисли си Марко и с въздишка се отлепи от пейката, упътвайки се към бара, където малкият чоплеше замислено детска порция жабешки бутчета.
- Ей, брато... -тупна го свойски по рамото Кралевитият- ай да редим заедно една далавера. Ше се прославиш - обещавам ти, пък и друго може да падне.

"Малкият" - всъщност Лорд Майлс Воркосиган под прикритието на адмирал Нейсмит, се надигна бавно от земята, отупас и защитния костюм и изгледа свирепо Марко от височина 1.40 м. Не стига че се оказа неизвестно къде след последния преход през точката на прехвърляне за Бета колонията, а сега и този дивак се опитваше да го претрепе. И май не беше чувал за баня, откак се е родил.
Марко леко отстъпи под напора на тоя яростен черен поглед и без да иска стъпи върху нещо, което от пет минути му се умилкваше из потурите. Пицата изквича и уплашено се сви в ъгъла, като от време на време доматчетата по нея злобно се завъртаха към Марко.
Майлс гледаше отнесено и се опитваше да се събуди- навярно е попаднал в някоя от лабораториите на Джексън Хол- барон Риовал отдавна го дебнеше.
Уви - разкъсаното и намачкано от скоковете на пицата време се заплиташе още повече и връзка с флотилията нямаше.

Колкото и да тръскаше глава Майлс ... кошмарната гледка не изчезваше. Гигантът сърбаше здраво някаква невероятна .. мдаа... супа .... с ъс специфичен аромат, който се сгъстяваше на облаци около Марко и на плавни талази заливаше цялата стая, занитвайки здраво прозорците към рамките им.

Погледът му се спря върху Скитника, приседнал до камината. Този поне приличаше на човек, може би изпаднал тук през същите неясни космически преходи, които явно бяха полудели. Опитваше се да избегне припукващата реактивна метла, носеща се до ухото на вълк (о , боже Той говори!) в компанията на двама монаси.
Скитника се поуспокои малко,като видя неговата сговорна дружина беше се решила да го последва през усуканото времепространство.Все пак друго си е да има свои хора около теб, въпреки че доколкото ги познаваше, по скоро биха му причинили повече вреда, отколкото полза…
- Извинете , господине - прокашля се до ухото на Скитника Майлс. На коя планета се намираме?
Скитникът трепна и стисна по здраво тоягата си. И за всеки случай придърпа халбата с ром по- близо до себе си. Изгледа го отвисоко ("къв е тоя дребосък ...да е хобит ... те не ходят така облечени, и джудже не е - грозно е като тях, ама няма брада").
- Ха! Ти от коя луна падаш бе! ТИЛИЛЕЯ! - викна в ухото му вразумително. После милостиво отсипа един напръстник ром и му го подаде - Тииии май си отдалече... (с поглед преценяваше вероятността непознатият да се промуши незабелязан покрай Ламята - Галфонтий се набиваше на очи с едрата си фигура , а вълкът Крум беше търсен във всички познати и полупознати измерения на (не)реалността.) - Всъщност- продължи на глас мисълта си Скитника- ако няма какво да правиш, що не дойдеш с нас - посочи към потресаващата компания, която окото на Майлс се опитваше системно да избегне с оглед опазване на "здравия?" разум.
- Благодаря, ама от алкохола ставам друг - отблъсна жертвоготовния жест Майлс. (Спомни си къв друг става и не пожела компанията да разбере тутакси, мислено се изчерви, а за пред Скитника зе твърда позиция на пиещ морковен сок).
Скитника се огледа,Джейф, откъде се взеха толкова образи...То миришещи на чесън великани, то дребни човечовци, явно налитащи на моркови.Той добре знаеше, че е на чуждо място, но тия хора май и според местните стандарти бяха не на мястото си...Мислите му бяха прекъснати от врява.
-Хей, дребосък нагъл, казах ти да ми донесеш повече чеснов сос, а това едва ли ще стигне и за хобот като теб-крещеше Крали Марко на Боб(или Ноб)
-Хобит, не хобот, сър...-треперейки, отговори дребосъка
-Ся, кът ти фрасна тая солница у тиквата, щи дам аз едни хобити-мобити-Марко замахна, Ноб се наведе и солницата се строши в главата на Скитника..
Реакцията, под давлението на две кани ром, беше извадената права бойна лопата, рязък замах, и поради навеждането на тъмния балкански субект Марко, разцепена глава на Блейк, командира на седморката, който се беше телепортирал буквално преди минути. Марко моментално изкара сабя дамаскиня насреща.От замаха Скитника така беше залитнал, че чак се просна на пода.Марлко се завтече към него, но в момента, преди да го прободе, нещо остро се впи в прасеца му.Невярващия му поглед видя пица, ЯВНО СЪС СОБСТВЕН ИНТЕЛЕКТ, която свирепо ръмжеше в потурите му.Докато се чудеше и маеше, Скитника замахна пак, но зле премерения му удар прати Майлс в вечните ловни полета на Джейф.Марко се обърна към него,игнорирайки пицата със мощен шут.В момента, в който замахна със сабята,Поразяващата ръка се хвърли със гръм през прозореца, наведе се, и скочи през другия прозорец, който го отведе в друго пространство, а докато се навеждаше,томахока на вожда на команчите Вупа Умуги профуча над него и сцепи картуната на Марко.Вожда се намъкна и той през прозорица.
- Извинете, бле...ъ, страннолики, да сте виждали един мъж, облечен ,носещ две пушки, да минава оттук?Аз казах, Хоуг!
Мажирепей каза-
-дддда, ей през тоя джам излезе...а кой ще плати стъклата?
Без да го погледне, вожда си взе томахока, скалпира Марко и се изнесе след Поразяващата ръка.Скитника въздъхна и огледа хората си.Някой липсваше
-Къде е Крум, да го таковам във вълка,хлъц?
- Още в началото на суматохата той избяга, нагоре, към портата на селото- каза брат Галфонтий
Сговорната дружина се понесе в указаната посока.След като разпитаха стражата, те се насочиха към близката гора, но диренето им не даде резултат...докато пицата не подуши нещо треперещо и миришещо на ако в храстите...
-К-к-кой т-т-там?-попита смело Скитника?
-А-а-аз,Б-б-бил Клинт...Папратак съм!
-А да си виждал един вълк наоколо, такъв, на два крака?
-Да, видях...Втурна се на поляната, в този момент дойдоха тенекиени човеци и го хванаха в името на техния лорд Вейдър, както казаха...качиха го на огнена каляска и го отнесоха в небесата.А-а-а т-т-тоалетна хартия да имате?
-Не, не ни се намира.А ни е каво ще правим?-Скитника се обърна към дружината-вярно, че Крум е един страхлив и глупав абдал, но все пак той е с нас....
Докато умуваха накъде да поемат и с каква ли сили а ще стигнат тенекиените каруци на Вейдър зад тях се чу разярено прокашляне. Всъщност чувствителните ноздри на Скитника бяха усетили приближаващия се по обилната миризма на чеснов сос, от която наследствената му лопата като че ли беше взела да се огъва и да се изпъстря с петна от корозия.
- Де го тоя Вуду Муги ли къв беше а му ... братчетката! - изригна Марко в искрено негодувание. Представляваше странна гледка. Скалпираната му глава беше омотана с част от пояса и с това донякъде напомняше за Халифа на Ал Кхали. - Добре че не ми отнесе и честта тоя - (поглади с любовен жест черните си мустаци). Тааааа накъде сте се упътили, таквоз и аз с вас. То са виде че изпущих синджира с робините.
Брат Галфонтий размаха неопределено тояга, по която беше наковал какви ли не железа в пристъп на дизайнерски ентусиазъм и най-вече с цел самозащита.
От един от пироните се стрелна синя светлина и се насочи някъде към небето, опитвайки се да засмуче и придържащия тоягата. Совалката на Вейдър опитваше да си прибере изпадналите части при прибиране на органичните образци от тая планета.
Марко в пристъп на дружелюбност и от желание за побратимяване цепна въпростия пирон с дамаскинята и компанията с ужас видя как той се устреми нагоре, раздирайки атмосферата и оставяйки след себе си огнена следа. Скитника огледа въпросително лопатата си. Тя му отвърна с мълчаливо свиване на стъпенките си.
Отряда реши да се върне в кръчмата и да изчака утрото, понеже, според източниците им, то било по мъдро от нощта.Тръгнаха обратно. По пътя през гората изведнъж прясноскалпирания Марко усети последиците от прекомерната употреба на шкембе чорбата. Той се обърна към Скитника:
- Виж кво, друже, в теа непознати гори може да се навърта я някоя Църен Арап, я неко й розов трол, и според манталитето им, се откам гърбо ке ни нападнат, че даже и по надоле откъм гърба.Язе ке остана аригард, да ви пазъ, вий вървете напред.А тоалетна хартия, малко да имаш?Требе да си увия цървулите, та кат стъпвам, да не ме чуват вразите.
Както винаги, наивния Скитник изкара от раницата една ролка Т.Х. и със една сълза и половина в лявото очо промълви:
-Вземи ,братко, ти си истински герой, жертваш си живота за нашия комсомолски колектив....Ще те чакаме, и заедно, както пеят Айрън Мейдън "Нека всички да се съберем, надеждата и свободата ще се върнат, нито буря, нито лошо време лодката ще преобърнат", заедно пак ще бъдем и в бой и пир.
-Благодарйъъъъъъъъъъъъ-изрече Марко, тръгвайте сега, че май врага е наблизоууууууууу,оооооооооохххххххх, аз ще ви пазя.
Щом отряда се изнесе, Марко припряно разкопча пояса със сабята дамаскиня и свали потури те, клекна и потъна в размисъл...
Така го завариха елфите, които го надупчиха със стрели, изпадайки в страх от вида му
Миналите след тях орки, също впечатлени, за всеки случай го обезглавиха, и въобще, разчлениха.
Патрула на Вейдър, забелязал раздвижването и насочил се към мястото на събитието, за всеки случай изгори остатъците му с бластери, преди да тръгне по още пресните вражи следи.

Вълка Крум трепереше между двата дроида.Той никога досега не беше виждал такива такива тенекиени човеци.Надеждата,че може да са малко по добри от другите породи породи двукраки, се изпари в момента, когато те отвориха една врата и с мощен шут го ориентираха към насрещната стена. Стовари се направо върху няколко същества, скупчени там. С изненада видя две три, подобни на тилилейските елфи и орки, също така джудже и човек..
Докато се оглеждаха с подозрение, орка изсъска към елфа-
-Видя ли сега, вместо да те резна с секирката и да се прибера в Ортанк да хапна супа, сега и двамцата ще ни варят заедно... ама като се съпротивляваш толкова дълго..
-Млъквай, тъп Урук-Хай, на теб защо ти трябваше да ми се вреш между стрелите?
Орка замахна с юмрук.Двамата се затъркаляха по пода....
Вълкът Крум изгледа с подозрение джуджето. Дали то нямаше да се нахвърли върху него и с това да допринесе за всеобщата бъркотия от коси, стрели, секири и тук там по чудо все още цели тела на хмммм?... Тавматични ефекти ли бяха това? ... В какво ли поле на магия се намираха та елфът от време на време проблясваше с кърваво око, от което проникваше черен мрак, а оркът изсветляваше и аха да придобие поне малко по-човешки черти.
Джуджето си кротуваше стиснало за всеки случай изкъсо бойната си брадва. Хвърли небрежен поглед към Крум и се настани по- далеч в ъгъла от където се откриваше страхотна и безопасна гледка, мдааааа и търкалящите се бяха на една брадва разстояние. Крум се опита да мине за дружелюбна и безобидна твар, домашно кученце например, и забравил за дар-словото си се примъкна на 4 лапи до него, колебливо поклащайки опашка във въпросителна форма. Джуджето се облегна удобно на него и остави доверчиво острието на брадвата да се отпусне върху врата му, с което предизвика ужасено хлъцване. Крум аха да изпсува яко новия си приятел, но бързо се усети и всичко беше маскирано като дружелюбно мъркане. И без това говорещите вълци в Тилилея бяха каста, криеща се дълбоко в хорската джунгла и предоставяща доверие само на себеподобни .... хора ииии... други, тоест скитници, търсачи на приключения и авантюристи.
Крум усети изведнъж, че сякаш се обръща с козината навътре. Определено не беше предполагал че е толкова остра и бодлива. За щастие долетяло изневиделица и с кратко пукване,нагорещено до синьо парче метал го жигоса по челото и временно прекрати естетическите му размисли за удобството на вълчата козина. В самозащитен рефлекс тутакси го хвана енталпията, тоест просна се като талпа на пода за неопределено според относителността време. Е, вярно здраво си го отнесе, щото едно опепелено парче от тоягата на Галфонтий също беше достигнало до тук и врязвайки се в челото на Крум внесе неописуеми ефекти в бедното вълчо съзнание.
Цветове.
И картини.
Изпаднал в тва де, талпирането, той едновременно виждаше вдигнатите сякаш към него лица на Скитника, Галфонтий и оня мустакат тип, заради когото драсна от кръчмата. Пицата май му смигна, подавайки се до крачола на Скитника.
Оркът и елфът се бяха здраво вкопчили един в/за/вътре/около друг. Нещо ставаше с пространството и понятията объркано чакаха по- благоприятен момент за да се вместят пак в него.
Единственият, който можеше да обясни какво става беше г-н Еднокамъков от Юбервалд, но той беше грабнал мандолината си и унесено свиреше по древна партитура, открита в пирамидата на вожда Тупаку Капак.
Докато Времето и Пространството се мачкаха и гънеха взаимно, а нашите приятели се чудеха дали е по-правилно да се каже “На къде...” или “На кога...” да тръгнем?”, зад тях се отвори нова временно-пространствена ниша. Само миг, след отварянето й от там влетя с пълна скорост някакъв тип, облечен целия в червено, с червен нос и бяла брада, а малко след това върху него се пльосна и голям червен чувал, в който мърдаше нещо живо.
При приземяването си нещото в чувала каза “Ох!” и престана да шава.
Всички погледнаха към червендалестия с нескрит интерес, вежливо усмихнати, а оръжията им бавно и почти невидимо се надигаха в посоката, от която пристигна странния тип. Чакаха и най-малкия намек за заплаха от негова страна за да му покажат, че с тях никой не бива да се ебава.
Дядката с пъшкане се изправи и се зае да изтупа праха от дрехите си, като междувременно си мърмореше нещо, от което групичката чу само “Мам... ви загуб..., тъпи...подаръци....Да....го ...на май... ви в роша... Гло-гълски ...ъс!”
Като поотупа праха и приглади брадата си, пришелецът се обърна към групата герои, усмихна се и подаде ръката си на Скитника.
- Хо, хо, хо! Приятно ми е – Мраз! Дядо Мраз!
Скитника бавно премести правата лопата в лявата си ръка и пое десницата на странно изглеждащия тип, която го раздруса така, сякаш го беше ударил високоволтов ток.
- Скитника! От Тилилея,- а после добави - майна!
Докато двамата си разменяха любезности Кралевития с нескрито любопитство се приближи към проснатия на земята червен чувал. С връхчето на дамаскинята си леко побутна мърдащото допреди малко нещо в него. Нещото отново се размърда и пак каза “Ох!”
- Това е Снежанка – каза Мраз – хо-хо-хо, моята сладка помощничка. Конкуренцията от “Зло-гъл” се опита да ми я отнеме по Коледа с примамливи обещания, та се наложи да си я взема, както аз си знам, хо-хо-хо!
В това време нещото от чувала пак помръдна и изкрещя така яростно, че лявата част от мустака на Марко се вирна почти отвесно, а скалпираното място го засърбя, сякаш нападнато от батальон бълхи.
- Дже-е-еймс, тъпо мъжко прасе! До кога ще ме държиш в тоя смрадлив чувал?!
- Хо-хо-хо, извинете, приятели – трябва да освободя дамата- каза Мраз и се зае да развързва завързания със сложен моряшки възел чувал.
От него се подаде първо чернокоса глава с корона, а след това в цялата си прелест пред смаяните герои се появи младо момиче, което би било достойна кандидатка за “Мис Плей-Тилилея 3999”.
При появата на Снежанка, Марко ококори очи, а десния му мустак щръкна и посочи звездното небе над главите им. Кралевития искрено си пожела тя да е поне далечна братовчедка на издирвания от него арап.
Така започна тяхната любов от пръв поглед...

Виновен съм...но си прощавам