Отряда реши да се върне в кръчмата и да изчака утрото, понеже, според източниците им, то било по мъдро от нощта.Тръгнаха обратно. По пътя през гората изведнъж прясноскалпирания Марко усети последиците от прекомерната употреба на шкембе чорбата. Той се обърна към Скитника:
- Виж кво, друже, в теа непознати гори може да се навърта я някоя Църен Арап, я неко й розов трол, и според манталитето им, се откам гърбо ке ни нападнат, че даже и по надоле откъм гърба.Язе ке остана аригард, да ви пазъ, вий вървете напред.А тоалетна хартия, малко да имаш?Требе да си увия цървулите, та кат стъпвам, да не ме чуват вразите.
Както винаги, наивния Скитник изкара от раницата една ролка Т.Х. и със една сълза и половина в лявото очо промълви:
-Вземи ,братко, ти си истински герой, жертваш си живота за нашия комсомолски колектив....Ще те чакаме, и заедно, както пеят Айрън Мейдън "Нека всички да се съберем, надеждата и свободата ще се върнат, нито буря, нито лошо време лодката ще преобърнат", заедно пак ще бъдем и в бой и пир.
-Благодарйъъъъъъъъъъъъ-изрече Марко, тръгвайте сега, че май врага е наблизоууууууууу,оооооооооохххххххх, аз ще ви пазя.
Щом отряда се изнесе, Марко припряно разкопча пояса със сабята дамаскиня и свали потури те, клекна и потъна в размисъл...
Така го завариха елфите, които го надупчиха със стрели, изпадайки в страх от вида му
Миналите след тях орки, също впечатлени, за всеки случай го обезглавиха, и въобще, разчлениха.
Патрула на вейдър, забелязал раздвижването и насочил се към мястото на събитието, за всеки случай изгори остатъците му с бластери, преди да тръгне по още пресните вражи следи.

П. С.: Саламандер, ако искаш, може да намериш някоя изоставена клетка и да го клонираш отново:)))

Виновен съм...но си прощавам