Освен книгите на Ванс, за които споменах в една друга тема, препоръчвам и историите за Neveryon на Самюъл Дилейни. Стилът е близък до този на Ле Гуин в Землеморията, но като цяло поредицата на Дилейни е много по-амбициозна и на моменти излиза от границите на жанра (част от книгите са анализ на фантастичния похват в литературата, на съвременното общество, на връзката между математиката и езика, езика и възриемането на реалността - все неща, типични за късния Дилейни и много впечатляващи ). Въображаемото общество от миналото е показано като отражение на модерното общество и ефектът от това да четеш как героите, които на първата страница летят с дракони и спасяват красиви девойки, на втората анализират Фройд, Дерида и Фуко, е на моменти умопомрачителен. Основната сюжетна линия и тук е 'опакована' в един горе-долу повърхностен меч и магия разказ, подобно на историята на Севериън от една друга велика поредица, която обаче българският читател не оцени по достойнство .

standin' on a corner in Winslow, Arizona
and I'm quite sure I'm in the wrong song