"Саруман си МИСЛЕШЕ, че играе за себе си. Всъщност той
бе попаднал под властта на Саурон използвайки палантира
в Ортанк."
Ама, приятелю, Саруман още в началото казва на Гандалф в Ортанк „... Пръстенът-Повелител? Ако можем да го командваме, тогава Мощта ще премине у нас. Ето защо наистина те доведох тук."
А после съвсем ясно... чакай, чакай, всъщност да не искаш да кажеш, че по внушение на Саурон е искал пръстена за себе си?!

А за Арагорн, мислиш ли, че любовта му към Арвен "му дава сили за да продължи, да се изправи, да не се огъне и отново да поеме върху плещите си бремето на битката"? А аз пък си мислех, че дългът, най-общо казано, го води. Т.е. и без нея той би поел пътя си. Да търся ли цитати :) До колкото си спомням от Арвен зависеше само дали Арагорн ще има наследници, или ще броди самотен из пущинака.
Но ми олекна от обяснението ти :), малко смекчи бесът ми, а той беше "превелик", защото двамата, който най-много ми допадаха (Арагорн и Фарамир) нямаха нищо общо с това, което мислех, че трябва да бъдат. Проблемът май си е в мен, а? Не в сценария :)))