Докато умуваха накъде да поемат и с каква ли сили а ще стигнат тенекиените каруци на Вейдър зад тях се чу разярено прокашляне. Всъщност чувствителните ноздри на Скитника бяха усетили приближаващия се по обилната миризма на чеснов сос, от която наследствената му лопата като че ли беше взела да се огъва и да се изпъстря с петна от корозия.
- Де го тоя Вуду Муги ли къв беше а му ... братчетката! - изригна Марко в искрено негодувание. Представляваше странна гледка. Скалпираната му глава беше омотана с част от пояса и с това донякъде напомняше за Халифа на Ал Кхали. - Добре че не ми отнесе и честта тоя - (поглади с любовен жест черните си мустаци). Тааааа накъде сте се упътили, таквоз и аз с вас. То са виде че изпущих синджира с робините.
Брат Галфонтий размаха неопределено тояга, по която беше наковал какви ли не железа в пристъп на дизайнерски ентусиазъм и най-вече с цел самозащита.
От един от пироните се стрелна синя светлина и се насочи някъде към небето, опитвайки се да засмуче и придържащия тоягата. Совалката на Вейдър опитваше да си прибере изпадналите части при прибиране на органичните образци от тая планета.
Марко в пристъп на дружелюбност и от желание за побратимяване цепна въпростия пирон с дамаскинята и компанията с ужас видя как той се устреми нагоре, раздирайки атмосферата и оставяйки след себе си огнена следа. Скитника огледа въпросително лопатата си. Тя му отвърна с мълчаливо свиване на стъпенките си.

Не съм от тук..... И съм за кратко....

Редактирано от УpykXaй на 09.01.03 11:50.