|
Тема |
Re: Чудно ми е... [re: CKИTHИK] |
|
Автор |
УpykXaй (орк - воин) |
|
Публикувано | 08.01.03 18:58 |
|
|
Вълкът Крум изгледа с подозрение джуджето. Дали то нямаше да се нахвърли върху него и с това да допринесе за всеобщата бъркотия от коси, стрели, секири и тук там по чудо все още цели тела на хмммм?... Тавматични ефекти ли бяха това? ... В какво ли поле на магия се намираха та елфът от време на време проблясваше с кърваво око, от което проникваше черен мрак, а оркът изсветляваше и аха да придобие поне малко по-човешки черти.
Джуджето си кротуваше стиснало за всеки случай изкъсо бойната си брадва. Хвърли небрежен поглед към Крум и се настани по- далеч в ъгъла от където се откриваше страхотна и безопасна гледка, мдааааа и търкалящите се бяха на една брадва разстояние. Крум се опита да мине за дружелюбна и безобидна твар, домашно кученце например, и забравил за дар-словото си се примъкна на 4 лапи до него, колебливо поклащайки опашка във въпросителна форма. Джуджето се облегна удобно на него и остави доверчиво острието на брадвата да се отпусне върху врата му, с което предизвика ужасено хлъцване. Крум аха да изпсува яко новия си приятел, но бързо се усети и всичко беше маскирано като дружелюбно мъркане. И без това говорещите вълци в Тилилея бяха каста, криеща се дълбоко в хорската джунгла и предоставяща доверие само на себеподобни .... хора ииии... други, тоест скитници, търсачи на приключения и авантюристи.
(извинете ме хора, елфи, орки и джуджета, мда и вълци, ако забавих каданса на картината с толкова описания)
Не съм от тук..... И съм за кратко....
|
| |
|
|
|