|
|
| Тема |
 Не му е време нито място... но пък е красиво!//off |
|
| Автор |
Лeйди (defender) |
|
| Публикувано | 03.01.03 05:17 |
|
|
|
Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност още в очите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти -
звън на решителна битка за невъзможното щастие.
Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък -
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.
Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.
Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола,нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!
Който го познае - бонус(не че е трудно)
Защо ли си мислех за това стихче, докато четях архивите на клуба? Аз ли остарявам или клубът умира?
Имам сериозно подозрение, че това не съм аз, а някоя моя сянка... Не, наистина! Тя току-що заяви, че вярва в
приятелството, достойнството, благородството на духа и
всички подобни глупости, за които пише в романите! ....или поне го заявяваше някога....
Какво се случи? Всичко е толкова друго... Защо? Аз ли така си мисля или някой друг го сънува?
И защо имам чуството, че нещо липса?
Total eclipse of the heart!
You say "Good bye!", I say "Hello!"
I sometime fancy myself an evil which exists to oppose other evils
| |
| |
| 
|
|
