То все се писаха тъпотии ама да наричаш харесването на книги-игри некромантия, това вече е "бисер". Значи според теб можем да наречем хората дето харесват музика от осемдесетте некроманти, както и почитателите на Елвис Пресли, както и почитателите на книги от сорта на Робинзон Крузо, която е писана преди няколко века и т.н. !?

Както да е, никой не смее да захване сериозно темата, защо отмряха книгите игри. Че им е отминало времето не звучи много сериозно. Можем да твърдим че е отминало времето на лазерните фенерчета, но не и да твърдим нещо подобно за книгите-игри. Според мен причината беше, че от творчество някой хора преминаха в серийно производство на книги-игри. На всеки две седмици излизаше книга (по едно време и по-често), това причини силно падане на качеството на книгите и интереса към тях умря. Всичко се повтаряше само имената и мястото на действие се сменяха. Наблегна се силно на количеството като се пренебрегна качество. Няма да спомена имена, да не се обиди някой, просто ще дам за пример една от последните и най-силни книги-игри, които съм чел: "Спасете Титаник" на Любомир Николов, 1997 г. Ако книгите излезли след нея бяха поне наполовина толкова стойностни сега щяхме да коментираме други неща за книгите-игри, а не защо е дошъл краят им.