|
ОБЕТЪТ НА СЕДМИНАТА
Ще започна оттам, че ще нарека тази книга "едно добро фентъзи" и едва след това ще допълня, че е "made in Bulgaria". Признавам откровено, не са ми попадали предишните три книги на Елена Емануилова - и нямаше и да знам за тях, ако не присъстваха в списъка с книгите за десетилетието... Признавам откровено и че, ако въпросната книга се бе появила на пазара преди примерно две години, щях да кажа, че е супер-добра. Както го твърдя например за "Атрекс" - мм, класика в жанра! - само че тя е отпреди времето, когато започна масово да се издава фентъзи. Днес, когато сме запознати с Мартин, Джордан и останалите... абе, някак си ми е малка книжката!
Красиво написана, с добре завързани краища и доста интересна интрига, "Обетът на седмината" привлича вниманието не само с това, че е от български автор. Описаният в нея свят е базиран на доста интересни елементи, главният герой - тъй де, героиня - има интересна "професия"... и като цяло, книгата е различна. Не е просто "меч и магия", макар че има и от едното, и от другото, на щедри порции. Авторката си е дала труда да сътвори изцяло нов свят/обстановка; да измисли седем нови... раси, които НЕ ВКЛЮЧВАТ традиционните джуджета, орки и прочие паплач. Въпреки че, от друга страна, в книгата остават достатъчно неизяснени моменти и, поне аз с такова чувство затворих последната страница, седемте раси не се различават с нищо чак толкова съществено от хората, че да не минат под общ знаменател. Тъй де - чернокожи, жълтокожи и прочие, все хора са. Та тъй и въпросните седем раси, само дето разликите не са само - или най-вече - в цвета на кожата... хи-хи-хи.
Пак ще повторя, че книгата е "красиво написана" и "добре изпипана", което е напълно достатъчно човек да изпита удоволствие от прочита на едно фентъзи. Спокойно мога да я нарека и "най-доброто българско фентъзи", излизало в последните години - пък, ако не броим и гореспоменатия "Атрекс" (публикуван с псевдоним) и "Драконче", за което Теллалов упорито твърди, че не било фентъзи... То тогава това определено е най-доброто ever българско фентъзи, излизало на пазара с оригиналното име на автора си.
ПОСЛЕДНИЯТ ДОГОВОР
Ще започна оттам, че това е фентъзи "made in Bulgaria" и "bulgarian style" и след това ще кажа, че е едно твърде добро фентъзи. Идеите, залегнали в основата на сюжета, са крайно, абсолютно, безапелационно забавни и новаторски. Самият сюжет, базиран на "днес и сега", е дори още по-забавен, много-много-много развеселяващ...
Опа, това изобщо не е хумористична книга - нищо подобно. Просто е свежарска, като полъх на леден декемврийски въздух в задимена стая. Абсолютно си струва да погледне човек към нашата българска действителност през очите на самодива, змей или "творец"-демон. Екшънът е здрав и добре избаран, героите са жизнени и хич не им се седи на листа хартия... Готино е!
За съжаление, в една книга освен здравия екшън има и писано слово, а освен за описанието на дамското облекло, на гусин доктор Зайрянов не му е стигнало мастилото. От начало и до край човек остава със страното впечатление, че чете не книга в завършен вид, а нещо като... резюме на голям роман, нека така да го кажем. Събитията са на лице - липсва пълнежът помежду им. Липсват - до голяма степен - разсъжденията на героите, онова, което да им придаде триизмерен вид и идентичност; липсва плавното сливане на събития и елементи, да не говорим, че някъде са потънали безследно също и немалка част от нужните пояснения, а каквото го има, е дадено сухо като в учебник. Абсолютно същият сюжет, раздут поне двойно (това аз ли го казвам, дето ножицата ми е най-любимият редакторски инструмент?!!!), ще даде една превъзходна, разкошна книга.
Добре де, тя и така си е превъзходна. Чете се на един дъх и свършва прекалено бързо (ехо, къде е вторият том?!), и не оставя горчив вкус в устата - само мрачното желание да хванеш автора за гушата и да му обясниш не как се пише, ами как се конструира роман.
---
Не напразно събрах двете книги в една тема. Едната книга има онова, което й липсва на другата, а втората - онова, от липсата на което болезнено страда първата. Много странна работа и доста дразнеща. Тъй или иначе, хубавото е, че на пазара "забиха" почти едновременно две чисто новички български фентъзита... Иде зима, пък българските автори и издателства се пробуждат. Колко забавно!
... Господарката въплъщава мечтите на човечеството... тя самата е сила за мрака.
|
Обетът на Седмината vs. Последният договор
(Знахаря)
