Колкото и да тръскаше глава Майлс ... кошмарната гледка не изчезваше. Гигантът сърбаше здраво някаква невероятна .. мдаа... супа .... с ъс специфичен аромат, който се сгъстяваше на облаци около Марко и на плавни талази заливаше цялата стая, занитвайки здраво прозорците към рамките им.

Погледът му се спря върху Скитника, приседнал до камината. Този поне приличаше на човек, може би изпаднал тук през същите неясни космически преходи, които явно бяха полудели. Опитваше се да избегне припукващата реактивна метла, носеща се до ухото на вълк (о , боже Той говори!) в компанията на двама монаси.
- Извинете , господине - прокашля се до ухото на Скитника Майлс. На коя планета се намираме?
Скитникът трепна и стисна по здраво тоягата си. И за всеки случай придърпа халбата с ром по- близо до себе си. Изгледа го отвисоко ("къв е тоя дребосък ...да е хобит ... те не ходят така облечени, и джудже не е - грозно е като тях, ама няма брада").
- Ха! Ти от коя луна падаш бе! ТИЛИЛЕЯ! - викна в ухото му вразумително. После милостиво отсипа един напръстник ром и му го подаде - Тииии май си отдалече... (с поглед преценяваше вероятността непознатият да се промуши незабелязан покрай Ламята - Галфонтий се набиваше на очи с едрата си фигура , а вълкът Крум беше търсен във всички познати и полупознати измерения на (не)реалността.) - Всъщност- продължи на глас мисълта си Скитника- ако няма какво да правиш, що не дойдеш с нас - посочи към потресаващата компания, която окото на Майлс се опитваше системно да избегне с оглед опазване на "здравия?" разум.
- Благодаря, ама от алкохола ставам друг - отблъсна жертвоготовния жест Майлс. (Спомни си къв друг става и не пожела компанията да разбере тутакси, мислено се изчерви, а за пред Скитника зе твърда позиция на пиещ морковен сок).

Не съм от тук..... И съм за кратко....