Крали Марко се просна на една пейка, която изскърца плачевно, но удържа юнашките мощи. Разкопча елека, после антерията под него... и с неясен жест разгони няколко скитащи бълхи. После заоглежда гостите на Мажирепей, като наум преценяваше кой ли може му свърши работа в новосформирания отряд - хем да гонят Арапа...хем да не му земе дял от славата из народното творчество.
Погледът му се спря на един дребосък с неопределена възраст и странна (е поне тук така изглеждаше) дреха. "Тоя май ше стане" помисли си Марко и с въздишка се отлепи от пейката, упътвайки се към бара, където малкият чоплеше замислено детска порция жабешки бутчета.
- Ей, брато... -тупна го свойски по рамото Кралевитият- ай да редим заедно една далавера. Ше се прославиш - обещавам ти, пък и друго може да падне.

"Малкият" - всъщност Лорд Майлс Воркосиган под прикритието на адмирал Нейсмит, се надигна бавно от земята, отупас и защитния костюм и изгледа свирепо Марко от височина 1.40 м. Не стига че се оказа неизвестно къде след последния преход през точката на прехвърляне за Бета колонията, а сега и този дивак се опитваше да го претрепе. И май не беше чувал за баня, откак се е родил.
Марко леко отстъпи под напора на тоя яростен черен поглед и без да иска стъпи върху нещо, което от пет минути му се умилкваше из потурите. Пицата изквича и уплашено се сви в ъгъла, като от време на време доматчетата по нея злобно се завъртаха към Марко.
Майлс гледаше отнесено и се опитваше да се събуди- навярно е попаднал в някоя от лабораториите на Джексън Хол- барон Риовал отдавна го дебнеше.
Уви - разкъсаното и намачкано от скоковете на пицата време се заплиташе още повече и връзка с флотилията нямаше.

Не съм от тук..... И съм за кратко....