Скитник влезе в кръчмата на Мажирепей,взе бира и печено пиле и се ската в ъгъла до камината.Мислеше си, че на няколко пъти беше мярнал пицата да се мъкне след него, с кучешка привързаност.Така и не успя да разгадае това създание...То хем го обичаше, хем и се страхуваше от него.Последва го чак в този чуден свят, но все пак не се приближаваше близо до него.мда, полуопечената магия по начало е трудна за разбиране...Ами ако...оооххххх, мисълта беше прекъсната от настъпване с цървул поне 54 номер.Скитника погледна нагоре и видя червендалесто лице,с мустаци, намазани с восък или мас и застрашително засукани нагоре.Рунтавия калпак беше обкован с желязни пластинки, в едната ръка великана държеше боздуган,, а в другата- голяма крива сабя- дамаскиня.Изпод мустаците се чу:
-Извинявай, авер, да си виждал наоколо три синджира роби, първи синджир - все млади моми, втори синджир- все млади майки със дребни дечица и трети синджир- все отбор юнаци?Един Черен Арап ги води, да му ......майката, лелята,бабата, бълдъзата и евентуално братчедката, ей, как не кандиса тоя чиляк?
Скитник:
Не знам гусине,аз ни съм от тоя край и не познавам никой, а вий отде сте ,ваша милост?
-Не ме ли знайш, аз съм Марко Кралевити, прославения юнак, убил безброй лами, освободил безчет роби и пр,и пр, певци за мен песни пеят,даже и Мишо Тупаника и Аспириника правят сега един проект. Та тръгнах аз след Арапа, да му......................, и евентуално братчетката, да осводя трите синджира роби , хем един вид ,материал за песента да им дам, хем и малко реклама да си направя, че бизнеса позамря.Горе долу ,до Подуенската гара, изведнъж обаче им изгубих следите. Видях ги, че завиват зад един ъгъл, тръгнах след тях- зад ъгъла ограда, ав оградата дупка...Минах през дупката и изведнъж тук се озовах,нящу ни ми съ връзва...Ей,гарсон-подвикна той към Ноб, една шкембе чорбъ с многу чесън.Та така, друже, да му апнем и пийнем, па после ще го намеря тоя арапин и ще му.................. и евентуално братчетката.Ти ще дойдеш ли с мен?
Скитника каза:
- Не, мерси, аз пък търся един счупен меч!
-Нищо де, ти ще помогнеш за арапа, па аз на теб- за меча...я, такова , почеши мъ по плешката...ама по здраво де, да му се не види...пусти бълхи...
Искаш ли чорба?ей на, топни си тая коричка...Та така, да те броя ли?
-Ще ти кажа сутринта.....

Виновен съм...но си прощавам