Шекли/Зелазни не ги намесих, защото тази трилогия я възприемам по-скоро като лека хумористична забежка, а не като постоянна тенденция в творчеството им.
А Ранкин не го споменах, защото не го познавам. Но защо останах с впечатление от анотацията на 'Най-прекрасният човек на света', че това е по-скоро фентъзи, отколкото фантастика? Не че е мога да съдя за всичките му книги по една анотация... Дай малко инфо, плийз, че искам да знам какво да очаквам от книгата, която си купих.
Азазел беше дяволче, нали? Тази книга не я дочетох навремето и спомените ми за нея клонят към нула. Беше ужасно нетипична за Азимов и някак не можах да харесам. Но имаше ли нещо в нея, което да причисли тази книга към фантастиката, а не към фентъзито? (Уточнявам, че говоря за научната фантастика, макар, че когато става въпрос за хумористично четиво, някак сърце не ми дава да използвам 'научна' пред фантастика.)

To hear, one must be silent.