Някъде далеч, в Тилилея, Скитника вдигна пак чашата...Скука...И пак отпи ром..Той беше търсач.От опит знаеше, че няма нищо хубаво в НАМИРАНЕТО. ИСТИНАТА е в ТЪРСЕНЕТО.Заклатушка се към килера, падна по стълбите и смъка се изправи пред масивния кован сандък, заключен с осемнадесет катинара и надпис"Внимание, минно поле".След два часа успя да ги отключи всичките и вдигна капака.Там на дъното имаше кибритена кутийка, монета от една стотинка (но не точно каква да е монета, а една точно определена такава) и парче от меч... липсваше другата половина от меча.Не че не можеше да потърси и тук,но това беше лесен вариант, а от Пухелита беше чувал ,че в един от безброя галактики имало много прочут строшен меч,дет бил на някакъв крал и като го изковели, оня отново щял да бъде крал...Скитник именно затова сви пространственната бормашина от ония магове...Сега я включи на максимални обороти-беше решил да намери Оная Част От Меча.Ко беше трезвен, можеше и да не реши, но не беше....Не улучи от първия път, вселената явно не беше тази, която му трябваше.След това залитна, без да изпуска бормашината, и залитайки, раздра още пет-шест вселени.В крайна сметка, докато копне тази, която му трябваше, в мазето му стана истински вселенски кръстопът-десетина различни светове се усукваха като кадаиф.В замъгленото му съзнание мина идеята, че трябва да се качи горе и да се снаряжи.Пъхна малко сандвичи, две три консерви, пакет и половина компресирано време в раницата, взе меча, утринната звезда и лопата и поведе Крантинант към мазето...Малко преди да влезе в Пространствената дупка, се сети нещо, върна се горе и на писа бележка."Преятили, аз утивъм дъ гу търсъ мечъ, ходъ йе уткъм мазету, който ще да дойди".Слезе долу, яхна коня ,замисли се за миг, след което с високо вдигнат среден пръст(знака на Джейф ) навлезе в чуждата вселена

Виновен съм...но си прощавам