Розовото слънце тъкмо започваше да изгрява, но каменно оголената повърхност на планетата все още не беше съвсем видима, защото острият й релеф размиваше очертанията си в някакъв граничен сумрак - между убийствената космическа тъмнина и предстоящия изгрев на Първото Слънце за Текущата Седмица.
В кухнята на Лорд Вейдър предчувствието за изгревите, които ще започнат, влизаше на ивици - нарязано от синтетичните полиизолиращи лайсни на отворените щори.
Анакин стоеше изправен до прозореца и наблюдаваше започващите изгреви. Беше му особено любимо Първото Слънце за Текущата Седмица да е Розвото - защото само тогава се случваше пронизващият мрак на междугалактическата нощ да преминава в розова светлина. Тя беше най-меката. По-мека от всички останали - от синята (защото беше по-слаба), от виолетовата (защото беше по-нежна), от жълтата и бялата, от зелената...
И само тогава се случваше този... смайващ граничен момент, който наблюдаваше - когато не можеш точно да кажеш дали изгревът е започнал... или... все още - не... Имаше нещо особено... медитативно в... преминаването на междузвездното черно в розово... Продължаваше само няколко минути... После сумракът ставаше розов... Беше си сумрак, разбира се... Но... вече изгревен сумрак...
Прозвуча меко иззвъняване, след което гастрономичният пулт изведе гласовия еквивалент на съобщението:
- Терминиран процес. 2 части кафе, 1 част мляко, 1/10 част мед. Време на процеса: 2 минути и 7 секунди. Заповядайте.
Анакин се обърна и пристъпи до пулта, повдигна люка на кафе-контейнера, за да вземе кафето си и освободи процесора на пулта:
- Благодаря. Върни се в стандартен режим.
Отпи от кафето си и се вгледа отново през прозореца. Сумракът ставаше розов. Вече можеше да се види силуета на почти завършената Звезда на смъртта.
Да я построи... С каква цел? О, да - унищожаване на бунтовниците... Но... лидерът (така да се каже - незабележима усмивка) на бунтовниците беше... Представи си мощта й... По-скоро - опита се... Защото тя надхвърляше границите на всяко осъзнаване... Замисли се отново... за кой ли път за... Оби Уан... Дали той би могъл да си представи, да... обхване в съзнанието си такава мощ... такова унищожение... Цяла планета - за секунди...
А Йода?!... Би ли могъл Йода?!... Йода...
Отпи отново... Не искаше да строи тази мощ, за да убива... хора... синове... (Болезнени визуализации...) съпруги... (Коварно пронизване някъде в гърдите...) майки... (острото дишане... усмихна се едва забележимо отново - заради него... дишането - необходимостта от маската - за да симулира... респираторно дишане... всъщност... респиратор... нямаше...)
О, да! Щеше да я построи... Цялата ирония беше там, че... всъщност Императорът... Тъмната страна... завърши джедайското му обучение... Заради него... проумя, че... всички желания, всяка емоция е... само нестабилна обвивка... незначително контейнерче на временна екзистенция... и че... съзнанието всъщност... стои извън всички обвивки...
Защо трябваше да го... усвои от... тази страна на битието?... Защо трябваше да преминава в Тъмното, за да... стигне до... тайната на Доброто?!... Защото емоциите му бяха крайни?!... Винаги на max?! Любовта му... (отпи отново... за да преглътне... лицето й!...)
Остро иззвъняване и гласово съобщение:
- Комуникационна заявка в централния пулт. Обект: непознат. Регистрация на подателя: Люк Скайуокър.
Би могъл да изпусне чашата от смайване. Би могъл.
Остави я на масата, постави маската и мина в работната зала. Когато отговори на заявката, беше... очакваният Дарт Вейдър:
- Не съм изненадан от действията ти, Люк.
Отговорът на Люк прозвуча с неудържимост, която повтаряше собствените... максимизирани... екзистенциални обвивки на Анакин:
- Татко! Трябваше да ми кажеш, че си ми баща!!! Не трябваше да го научавам от... Няма време за това обаче! Лия е засякла електронно съобщение от друго времепространство... Йода предполага, че е някакъв паралелен свят, но не може да определи как е осъществен пробивът... Подателят е с регистрация: Гандалф... Изглежда все още не познават видеограмите... Татко!... Те... подготвят война... Не срещу нас! И - не срещу вас! Срещу общото ни времепространство! Срещу собствения ни свят! Мисля, че... трябва да говорим с Императора...

И тук възниква въпросът: КОЙ е осъществил пробивът? И - дали оркът и елфът кротко са се биели в смъртна схватка, когато над тях прелита корабът на Анакин? Или - Лорд Вейдър с трагично-джедайски патос е пиел кафето си, когато получава съобщението за Гандалф?
Хайде обаче да зарежем вините... ЗАЩО е извършен пробивът? ЗАЩО е смутено паралелното събитийстване на два свята, които спокойно биха могли никога да не узнаят един за друг?
За да започне Войната на световете?! Заради сензацията Саурон и Елронд срещу Императора и бунтовниците?! "Нощен труд" би получил оргазъм.
Сега... напълно ясно съзнавам, че... не ги мога аз тия неща и... разбира се - никак не настоявам този текст да представлява... увлекателно четиво (кат знаем кви автори има!!! ;))) Само... въпросчета ми се искаше да... запитам, уеее!!! ;))) То и затва... сюжет, кат гледам, няма... особен ;))) Квото има да стаа... главно... в главите на хората стаа (е! то - ясно, басси, че... Вейдър е... любимец 13;))) А, да! И още - съзнавам, начи, че... звучи кат от некъв си захаросан сапунен сериал тоз текст, ама... извинявайте, хора... Аз... така пиша... ;)
За кво `се пак ви тормозя го четете ли?!?! Ми... честно казано - зверски ми е любопитно кой къде в тоя казус би пожелал да застане... В кое пространство?!?! Що?!?!?! С какви... емоции или... незначителни контейнерчета, де ;))) Така си мисля... Не кат допитване, басси, и национално преброяване, ами... да си играем, уеее ;))) Пък и да разбера кое ше е справедливото - щот то... нали... ако лудите са болшинство, стаат нормални и... така...
Е... лично аз... предпочитам да... оставим световете във времепространствен мир. Защото тогава бих могла да приседна в кибер-кухнята на Анакин... да разкажа... какво е Стилът и Класата на един Злодей-Джедай... да си кажа и аз на гастрономичния пулт 1 кафе с 2 части мляко, за да... помисля малко... възможно ли е да напуснеш незначителното контейнерче на временната си екзистенция, когато... мъжът до прозореца е...
Скайуокър - Сайбър-Викингското, Категоричното, Ставането на нещата - не! по-скоро - постигането им. Винаги.
Дарт Вейдър - Изяществото, Погубващата Красота, Брит-Интонацията...
Анакин - Спокойствието, Да оставиш нещата да се случат, Да ги наблюдаваш, Да ги проумяваш. За да ги трансформираш.