|
|
| Тема |
 За красотата на българския език - малко OFF |
|
| Автор |
Ивaнyшka (3-ти царски син) |
|
| Публикувано | 30.09.02 19:19 |
|
|
|
През 1916 г. проф. Александър Балан прочел във вестниците, че е уволнен
от СУ Св. Кл. Охридски.
Изпълнен с възмущение, той изпратил писмо до министъра на просветата.
Господин Министре,
В душесмут окосъзрех вещилище във вестопродавниците всекидневни, че е
сторена изпъдица на самоличността ми от Вашето просветилище народно,
поради негодие старешко. Това вля злимогорчило в душепокоя ми и ме
подтикна към устопсувни матерни мръснословия. Защото ако ме окосъзрете
ще заключите, че съм душесвеж, сърцемлад и в прекалено якотелесие.
Никакво коленослабие и кръстонемощни поличби не са ме споходили.
Храноглътните ми желания са като у новобрачни. Гълталището ми, коремието
ми и продължаващите ги телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е
нормален, кръвопластът е естествен, а любощенски подсети непрестанни.
При това младосърдие и якотелесие бива ли да ме подвергвате на изпъдица.
С настоящето си буквописание Ви моля да не ме изпращате в пенсионно
пустовремие, а и в бъднодневие да ме оставите на трудотворна занимавка.
Последна доплънка:
Виж, ако става реч за проф. Влахов, той, макар че е в ергенски самолипс,
изпадна в кръстонемощие и комай е в пълен угас на любощенските подсети.
Ето защо неговата изпъдица е по-належаща.
Подпис: Ал. Балан
Българската литература
Гласувайте за нас
| |
| |
| 
|
|
