Интересно наистина, ако се раждаха с тази способно... как биха се изградили като личности, когато още от възрастта, в която опознаваш света, би бил засипан от мисли, преситени с емоциите на хората около теб, от техните впечатления, виждания... Толкова много информация, която те атакува отвсякъде. Дали така човекът може да се превърне изобщо в самостоятелна личност?
А, ако способността за четенето на мисли би могла да се появи в по-късна възраст като контролирано явление, в кого щеше да е в крайна сметка контрола? В този, който чете или този, чиито мисли се четат. Ако можеш да възпрепятстваш това, нямаше ли хората постоянно да се атакуват едни други на ментално ниво, та дори и само за да наложат волята си над чуждия ум? Би ли могло изобщо да съществува такова общество?
Аз си умирам понякога да мога да прочета чуждите мисли. Обаче бих умряла и ако разбера, че някой може да прочете моите. :)

"You want the greatest thing since bread came sliced.
You've got it all. You've got it sized."