Гаднъ дулнупрубнъ кръчмъ. Мъ е по ефтинъ ут дупкътъ нъ Пиву. И нема гирои, саму убикнувенити буклуци ут Гатния кфартал. Е, пуне тук си знам – нужофе и ками, но пучти никва магиъ. Тъй гу убичам ас, стуманъ и чист огин, никви магеснически гадусти.
Бирътъ е по-гаднъ ут къдету и дъ е, ма след петътъ вечи ни ми дреми толкус.
Ут къде ги исмъкъхъ тия летещи гущери ониъ двети натруфенкити натруфенкити? Шалки дрепни пудобиъ на тракуни, туй бих могъл да им рекъ, ма ме путсетихъ зъ ониа, другите.
Ехх, кви зверуви беха наште, въф Въсдушната квардиа нъ Черния ангел. И Нападателнътъ групъ с униъ люти животни, дету и камик палехъ, и наште, на Утарниъ утрет, де по 6-7 со фсе уръжиету и брунити ни дигъхъ. Даа, туй беха Дракуни! Ама и нас си ни бивъши – се буйци, дет сам Мрачния водач един пу един ни бе събиръл. Ништо ни можеше дъ ни съ упре, ни фраг, ни крепуст, та тъй чак ду съмиъ край. Е тугас станъ, какту гу викъшъ Вудачъ “Нищо не може да се опре на група храбри, обучени и добре въоръжени бойци, освен група храбри, обучени и добре въоръжени бойци с числено превъзходство пет към едно.” Ама и на пет към ино штеме да им натделеем, и на толкос, колко беха пак штехме да удършим, нъл Мрачнийъ фудач сам ни фодеше ф боя, мъ мъгесницити бехъ многу, ф най-тълбокийъ Ат дъ съ прувълът дано. Нескъ нъ унуй стърнищи му викът Земятъ нъ пубедътъ, ма ас бих гу нарекал Пулету нъ исгуренити магесници, пруклети дъ съ сичките, дет уцелехъ. Исчесна Черниа ангел, почти сичкити му буйци си устаихъ костити там, ама Вудачъ успе да исмъкне от онйъ куркапан колкот мужъ ут нас.
Водачъ, какъф войн бе той!
Неска зъ негу съ распрайът глупусти, викът му и Черниъ вудач, Черниа лорт и дури със самиъ Черен ангел гу мешат. Глупусти! Сал ена верна историъ е устаналъ, и никои и не верва. За онас ношт при оигня, гат Вудачъ отгофори што пак е утказъл дъ пуеми кумандуванету нъ целътъ вуйскъ – “На мен ми е по-лесно да нападна сам цяла армия, отколкото да пратя един войник на сигурна смърт. А щом не мога, значи за командир на войска не ставам и мястото ми е тук, във Въздушната гвардия.” Ни вервът, мъ си е истинъ, ас гу сапитъх тугас и поня, ништо че пак бех пиян. Сичкити му думи, дет съм чувал ги помнъ. И сарат тес думи гу пуслетвах тугас, ништу чи мразих дъ летъ нъ унийъ твари, а сарат туй, дет гу видех дъ прави бих гу пуслетвал и неска, аку ште и Адъ нъ Сет дъ е тръгнъл. Ех, саму дъ мъ прифика или чуъ че пак е фдикнал сфоету снаме, феднагъ ше утърчъ.
Утиди си той слет като ни утърва кожицити и толкос. А аку той кумандвъши целитъ вуйскъ, немаше да ни победат са ништо на света, глафата си салагам.
Не сам срештал нивгаш друк чофек кат Водача, а онас шалка бандъ гърои и ботушити му ни стафът дъ чистът. Не чи исобшту ставът зъ нешту де.
Мамкъ му, ощи иднъ биръ и пак требва дъ съ фръщъм нъ слушбъ, а как мъ болат сичките стари рани сарат тоя скапан дишт. Судба вуйнишкъ.

Пробутваш ми ирония, значи? Към по-старши по звание, а?