Амбърчо, момче невинно и по детински простовато, нали ти се каза да не прекаляваш с кафенцето. Вече се долавя някаква истерична нотка в излиянията ти, една мъчителна неспособност да сдържаш изопнатите си нерви. Майки, бащи, дотам ли я докарахме? Хайде, напъни мозъчето, сигурно можеш повече. А тя каква стана? Написа резюме за чудо и приказ, вложи душата си тъй да се каже, но никой не прояви интерес цели три дни (само сдържани прозявки), никой не изръкопляска възторжено и ти взе да псуваш и ругаеш, както са те учили "ми низнам къдя си". Та така...