Хубава книга. Странно, доста хора не са я харесали... или по-точно казват, че не са били впечатлени... И аз не мога да кажа, че бях, но... Май по-точно е да се каже "не чак толкова"... Често си изграждаме изисквания към любимите неща, особено автори и по този начин без да искаме, без да мислим за това дори, ги вкарваме в тесните релси на собствените си очаквания, а после се мръщим когато те излизат от тях доказвайки ни, че не са толкова тясноспециализирани и едностранчиви, колкото сме имали наглостта да предположим с действията си... Пратчет не е просто шут, който се изчерпва когато почнем да схващаме прекалено лесно смешките му, Толкин не е само шибано перфектно изпипания си свят и Зелазни не е длъжен всеки път да ни оставя с блъскащ пулс задъхно да молим за още... Странно как когато си добър в нещо, отпървом ти носи усех, а после без да усетиш в кой точно момент, всички единодушно го обявяват за твой Атрибут и изведнъж се оказваш длъжен да съобразяваш Облика си с него...

Както и да е - за книгата: Хареса ми, макар да се чете малко бавно. Сурите определено ми доставиха по-голямо удоволствие от файловете - мисля си, че това си беше граничещо с документализъм реално представяне на епоха, нрави, личности и въобще!... Прекрасно! Не знаех много за периода преди да прочета книгата, но сега се лаская да си мисля, че го разбирам... Имаше и един малък "гъши астет" обаче, ако не се лъжа - на едно място се казваше, че в торбата на рицаря (не помня дали беше Амне или онзи който щурмува крепостта на хашишюините) имало едиквоси и няколко царевици... Кхъ-кхъм... ; )
Леките сексуални намеци - : ) да, стряскащо на пръв поглед, но всъщност доста симпатично... Пък и при положение, че героят този път не пушеше, пиеше или ядеше постоянно, този избор на натрапчиво поведение, което като тънка червена линийка да прошнурова повествованието, всъщност би могъл да се очаква... Даже и в това отношение обаче класата си е класа:
"Известно време не си казаха нищо.
Известно време нямаше защо да говорят." (или нещо такова)
Супер.

Мотивацията на героя - North беше споменал, че му убягва. Не твърдя, че съм разбрала всичко кой знае колко добре, камо ли правилно, но... май за поведението на Том като лайтмотив може да се счита изказването му накрая по време на битката с Хасан, когато казваше, че арабина се бие за да победи, а той за да не загуби... В онзи момент очаквах някоя тъпа псевдодаоистка, псевдобудистка айкидо-изцепка, но останах адски приятно изненадана. : ) Стил. А за Локи - пак, не твърдя, че го разбирам, но... май тук прометейското амплоа си беше адски силно застъпено, а всичко останало не съвсем доизяснено всъщност изразява част от чара на зелазниевият стил. Това което най-много мразя е главният герой да се добере до някой дрът магьосник, мъдрец или фантастично същество, чрез което в даден момент автора да разкаже на мързеливия читател за какво разбираш ли, става дума, 'начи!... : (

Накрая, за романа - съгласна съм с едно - недооценен е. (Ето един чудесен пример на грубо изтръгване на цитат от пулсиращо-кървящото тяло на собствения му контекст и насилственото му забиване в съвсем различен такъв. Сори. ) Не е толкова въздействащ колкото други неща, но... мисля си, че ако не ми се спеше толкова когато го привършвах, нещо в божествената надменност на Локи и цялата идея за технологичния ни бунт срещу боговете щеше да поприхване по-здраво в съзнанието ми и като че ли плодът нямаше да е лош... (Ябълка разбира се. От ония дето все не ни дават да ги ядем)


P.S. Всъщност май и извън мотивацията и "кой какво за кого кога си е мислел и защо тогава е казал така, а не иначе" и т.н. глупости, май останаха и още няколко неща за доизясняване. Камъка най-вече... И заглавието. За съжаление не знам почти нищо за точно този мит - Маската на Локи - или поне всичките ми знания се изчерпват с идиотскте преразкази в разни повече или по-малко тъпи филми, където сценаристите най-безжалстно са кълчили митологията както им изнася, за да си напаснат сюжетите... Но имаше поне 2 елемента, които съвпадат с книгата - Локи е затворен в маска или камък като наказание за провиненията си. От друга страна и по-класическото наказание на нордическия Прометей беше цитирано в романа - завързан за скала и змия плюе отрова в очите му (имаше и още ама не помня оригинала), така че... чудя се просто не може ли всичко да е било зипнато накуп?... Това би обяснило болката, която Том изпитваше при допир с камъка, както и приливите му на сила от него - просто допирайки се до божествената си същност е влизал в контакт както със силата така и с болката на която е подложен Локи...
А и наказанието на Хасан... : ) Има някаква идиотска ирония в това - Локи е бил наказан защото се е гаврел с боговете подпомагайки хората в пътя им към съвършенство, но когато Хасан като човек желаещ същото това божествено съвършенство се изправи срещу Локи, вторият реагира също като трансцеденталните си събратя и дори му определи същото наказание. Сладко.
Такива ми ти работи, че и много други. : )

Evil doers are easyer and they taste better.