Мъгливо, студено, цял мокър до кости, трпериш от обаждащия се ревматизъм и се сещаш с носталгия за това, колко е мека главата на тъпака, който те е довлякъл тука.
А бялата ръка на Господарката нежно стиска боздугана, подарък й от покойния й мъж - Силен в ръката...

Не сме на олимпийски игри...