|
Искам първо да отбележа, че книгата може и да не е от ранга на "Господарят на Светлината", но е Зелазни, без някой да го е допислвал. А това само по себе си е достатъчно.
Ако си представил авторовото въображение и книгите като една вселена, не може да не забележеим, че между отделните й части съществува сходство. Колкото по-добър е автора, толкова е по-голяма вселената му. Е, Зелазниевата е достатъчно голяма, но и при него се забелязва същия модел...което прави нещата още по-интересни според мен. Но подред...
Не може да се каже, че това е типично фентъзи - с хартията му не можеш облепи райхстага, а и не става за тежък, тъп предмен, годен за нанасяне на удари. Както го нарича самият автор - това е жанра, който той определя като "science fentazy".
Идеята е от не особено експлоатираните, поне не толкова, чеда предизвиква досада, каквато буди книга, изпъстрена с разни бляскави рицари, безчислени редици маршируващи армии, прекрасни принцеси, чакащи някой по-засукан тарикат да им покаже това, онова. Където всеки е герой, богоизбран или поне потенциален носител на Оскар за поддържаща роля, облечени в прекрасни дрехи, падащи от небето ('щото не останаха нормални хора да ги тъкат и шият), тъпчеще се с невиждани кулинарни произведения (пак падащи от небето, поради горепосочената причина). Рализма на места стига до груб натурализъм, но това не беше причина да не се изкефя на цветущите описания. Спомнете си началото, когато се срещаме с тамплиера, чиито ботуши воняха на конска пикня, а наметалоо му беше оцапано с други отпадъчни продукти на храносмилателната система, типична за преживните животни. За пръв път Зелазни прибягва и до по-неплатонични описания на разни органи, играещи жизнено важна роля в репродуцирането на човека.
Колкото повече си мисля за книгата, толкова повече се убеждавам, че една от настолните книги на зелазни като малък е била "Кръстоносци" на Сенекович. А и Чехия е доста близко до Полша... което обяснява почти нескритата гордост от рицарското съсловие като идея и в частност от отделни негови представители.
Да се спрем по-подробно върху героите. Интересни са вазимоотношенията между тома Амне и Върховния Магистър на тамплиерите. Амне е магьосник, превъзхождащ неизмеримо обикновения рицар, владеещ множество умения, сам по себе си неимоверно опасен. И все пак се подчинява на стоящия над него без ропот,без да се възползва от дарите си. Има силата да е пръв, но не я използва. Интересен е начина, по който се съчетават преклонението пред християнския бог и собствената му идея за света и неговата подредба. Откровеният атеист съжителства странно добре с воина Божи. Всъщност в светлината на изказването, разясняващо въпроса с подчинението по време на бой и колко струва тогава свободната воля и самостоятелната преценка, действията му напълно логични.
Хасан е пич :). Иска власт, но не каква да е власт, която може да получи, управлявайки во веки Веков хашиюните, а Властта. Като изключим този му стремеж, останалите му качества го правят много подобен на друг Зелазниев герой - Хасан от "Безсмъртният". В един различен аспект водачът на хашиюните стои над всички други герои поне с две класи. Хасан не се съобразява с никой, той не реагира със събитията, той ги кара да се случват. А и докато Локи е божество, Хасан е просто човек, макар че се замислям, доколко е уместно да се употреби тук думата "просто". И докато въпросното божество в едно от проявленията си се напомпваше със сила от Кристала, то "обикновеният" човек черпеше сила от себе си, от самата си същност. (Интересно, нали?) Същият този човек е избран да бъде заместник на Локи на скалата, място, където не е за слабоватички. Лично аз го приемам за един вид признание за достойнствата на мохамеданина.
От думите на Локи, разбираме, че светът се подчинява на цикличен характер (моля Ви, не се бъзикайте с проклетата дума!... въпреки, че това обяснява защо понякога светът сякаш е с краката нагоре (и тука не се бъзикайте!) :Р) Хората си живуркат, развиват се, стават могъщи, опълчват се на боговете и ядат дървото. После всичко пак започва от начало. Ако това предполага, че Локи всеки път си го отнася от дъртия Один, не е чудно че е станал такъв, какъвто е. Така де, защо да си даваш зор и да бъхтиш, като накрая всичко става пак по старому? Как да не станеш циник, самоназначил се за random-a в играта?!
Прави впечатление, че Зелазни поначало си пада по мита за Прометей. След разказа "Любовта е имагинерно число" това е втора директна препратка в тази насока.
Останалото си го знаете, добър сюжет, герои a la Zelazny trade mark, старателно издокарани до небрежност случки и събития, просто приказка...
Най-спорният и интересен за мен момент беше, когато "Локи се втурна напред в горещия вихър с изострено за бой съзнание" (по памет). От написаното става ясно, че той търси Хасан ("Хасан го последва както вярващия следва своя Бог към Рая"). Едва в последния момент "зърва" и Том, и го взима със себе си.
Аз си представям нещата по следния начин. Локи е едно съзнание, децентрализирано до голяма степен, но чиято сърцевина се намира в една матрица. В конкретния случай - Другия. Абоминациите от рода на Тома Амне са просто гостоприемници, които могат да приютяват матрицата, а като такива владеят редица сили, отличавайки ги от обикновения човек. До тогава, те съществуват самостоятелно. Въпросът защо Том е взет, е малко спорен - Локи така и така ще използва Хасан, за да го замести в контактите му със змията. Така, че спасяването му от пламъците може да се тълкува като реинвестиция в собствените акции (или като чиста прищявка)... двубоят в долината при галилейското езеро е съвсем отделен, засягайки само двамата мъже и нямайки нищо общо с Локи. Друго обяснение не ми се струва вероятно, поради безотговорността не Локи.
Фонът на тези събития е битката между двете армии. Красиво описани сцени, дума да няма. Дълго ще помня момента, в който пет хиляди тамплиери се отпускат на колене, чакайки ятаганите на сарацините. Както и почти напомнящите на заповедна молитва думи "Ударете ги, хора! Ударете ги!"...
... и музиката, да не забравяме музиката...
Какво още ли? Ами нищо, четете и се кефете.
Не сме на олимпийски игри...
|
"Маската на Локи"
