Всъщност постнах тази тема, защото наскоро си взех да препрочета Гранатовия дом на Оскар Уайлд - приказки, които на мен ми напомнят доста на Андерсен, но са с малко по-'натъртени' послания. В смисъл, че О. Уайлд вероятно се е опитал да бъде максимално ясен за невръстните детски мозъци и поради тази причина посланията са му чак дразнещо ясни на моменти. Не че навремето ги приемах така. Просто малко или много съм порастнала...
Препрочетох преди около година приказките на Андерсен. Сториха ми се ужасно тъжни и подтискащи. Ако ги бях възприела по същия начин като дете, сигурно бих получила представа, че света е мрачно и несправедливо място, пълно с нещастия и страдания (същият дух имат и приказките на Оскар Уайлд). Дали не са по-подходящи за една малко по-зряла психика? Или всички трябва да свикваме от ранна детска възраст със света около нас с всичките му положителни и отрицателни черти? Честно казано, аз лично не бих връчила точно Приказките на Андерсен на 4-5-6 годишно дете, макар че са ми сред любимите. А може би след тази възраст всички започват да се чувстват твърде зрели и сериозни, за да четат приказки?
Хей, а никой ли не е чел 'Малкият принц' като малък? Не че това е книга, което може да се осмисли напълно в крехка детска възраст, но според мен си е направо задължителна. Книга, която може да промени човек. Книга за сърцето, за истинските ценности. Любимо (и настолно) мое четиво през всичките години.
В по-детските си детски години много обичах приказките на Андерсен, Приказките на Шехерезада, приказките на Братя Грим и Шарл Перо, Индийски приказки (!!!), Японски приказки (също !!!), Африкански приказки, Пипи, Пинокио (истинския), Карлсон, който живее на покрива (или беше Дребосъчето и Карлсон?), Лукчо, Мечо Пух...
По-късно любими ми бяха книжки като Айвънхоу, Робин Худ, Тримата мускетари, Граф Монте Кристо (очаквам екранизацията почти с нетърпение). Оцеола май беше една от малкото индиански книжки, които харесах - да си призная, даже Винету не успях да прочета докрай и докато я четох, си плакнех очите с Гръцката митология (същата онази голяма черна книга с твърди корици). Черният корсар и Островът на съкровищата. Робинзон Крузо. Том Сойер също ми харесваше донякъде...
И след това дойде редът на фантастиката...

To hear, one must be silent.