Иван Попов е несъмнено близко до Пелевин, но да го нам си там си какво си, малко съм скептично настроена. Писатели като Пелевин се раждат такива, те са неподражаеми и затова, без особени усилия успяват да хвърлят във въздуха всички клишета и устарели вече форми. Другите им подражават - дълго и мъчително, някои даже много успешно. Начинът, по който пише е толкова уникален, че зачетеш ли го нямаш време дори да осъзнаеш кога е успял да те омотае, да те стигне, да те стисне ... изобщо невероятен манипулатор. Поне на мен той ми действа.

Иван Попов прави нещо средно между Пелевин и Калчев, поне това, които четох от Мисията в Лондон не бе Пелевин, но има няколко разказа, които имат тази атмосфера на изкрейзира псевдореалност.

Този термин, не подходящ нито смислово, нито като звучене, четох реди време друг термин за него, който беше доста по-точен. Май включваше думата "пънк" - спомням си, че ми хареса.

с въртящ момент