В подхванатия тон на разговора, сега аз неща, които ти не си сънувал да прочетеш ли трябва да напиша?
"Никога не са умирали толкова хора от глад и болести "- не съм съгласна, нито с оценяването (Пиво много добре отбеляза необходимостта от относително а не абсолютно съпоставяне) нито пък с отнасянето на такива данни към обсъждането на морала. Умират хора казваш, ок, и преди са. Днес обаче хора от различни държави, нации, култури ако щеш, помагат на бедстващи хора от други такива, с които по същество нямат нищо общо. Макар, че тази помощ естествено е недостатъчна, в исторически план е общо взето безпрецедентна. А ние говорим за морал, нали?
И пак повтарям - покажи ми един момент от историята, в който хората са били с по-богата и развита душевност и са живели по-добре?(че са били по-неразвити технически ще приемем за явно)
Наскоро тух се развихри една полемика за рицарството, която ако не се беше изродила в изключително злокачествен чат, може би трябваше да се фокусира именно върху различията между идеалния образ и действителността, и по-важното - върху това, че изродеността на едното те трябва непременно да води до разочарование от другото. Та - вземи кой да е период от историята формирал по някакъв начин съвременните ни представи за който си искаш от обявените за "изгубени" днес идеали и го сравни с настоящия момент по всички останали критерии. Не мисля, че сравнението ще е в полза на миналото.
Ние вземаме най-доброто от миналото си, интерпретираме го исторически погрешно, но го превръщаме в морален идеал, който да следваме - в това отношение можем и да следваме призраци на никога неродени, но това са призраци на ангели... няма лошо да вървим с тях нали? : )
Настоящето е по-богато от миналото, дори и само защото прибавя и неговото добро към своето.
За знанието на тълпата и управлението й още по-малко смятам да споря - викат му демокрация и сме "прегърнали" идеята вече повече от 2000 години. Малките криввания от пътя като средновековието например, чудесно илюстрират каква точно е сянката на алтернативната идея, която ти предлагаш, в тази реалност.
И пак за генералите - кой гледа много филми май не става ясно. Поне не и от твоята аргументация. Нямам нищо против романтизма, всъщност точно обратното, но и това което даваш за пример (нищо конкретно впрочем) се отнася по-скоро до манталитет на шайка разбойници отколкото на истински мащабна армия. (Уилям Завоеватела е образ далеч по-затрогващ от генерал Както-там-е-дръннал-тигана, но и няколко стотин конници-благородници, не са точно над 10 000-на китайска гмеж. В една наистина голяма армия, повечето войници не доживяват дори да видят военачалника си, а случаите на атака заедно с първите редици, които описваш, се помнят именно защото са редки. Всеки военачалник, който рискува "главата" на своята армия при всяко сражение, заслужава да загуби своята.)
Дали ставаме по-добри? Може би не. Дали ставаме по-лоши тогава? Не, не мисля. Може би ставаме по-отегчени и незаинтересовани. Това обаче е нещо срущу което човек се бори по съвсем друг начин. Когато някой спи, го будиш и ми се усмихваш, а не го биеш в съня му, нали?...
Send me out into another life! But bring me back for supper...
|