|
Бях излязъл от състоянието на върховна концентрация,
бях получил нова "оферта"....Очите ми бързо се концентрираха
в битието и тялото небрежно се изстреля нагоре и плавно премина
от поза йога в дебнещия тигър.....
За тази работа - "новата" нямаше да се мине със стандартното въоръжение
Избора на екипировка винаги е решаващ, но трябваше и да внимавам с
теглото на багажа, а вятърът ми нашепваше, че за да си "свърша работата" ще
трябва да дам всичко от себе си (всяка искрица енергия), а аз не съм
от тия дето докато си вършат работата са склонни да се разделят с нещо мате-
риално от себе си било то пръст, ръка или пък глава - само енергия....
Трябваше да навестя "склада", което означава харчене от ресурса време, но
и сдобиване със смъртоносен арсенал...Оставаше само и приложението му, но
да не избързваме... :)))
Източниците ми отдавна бяха засекли мястото, но се нуждаех и от "подробности"..
Затова се изкачих на малката куличка(За голямата леко ме примързя, а и нали
пестя енергия) и призовах бухала..Последва подробен инструктаж и подходящи
"стимули", след което създадох попътен вятър. Удобна въздушна възглавница го
пое нагоре, след което го подхвана в обятията си и го тласна на изток...В миг
ноща го погълна, а вятърът нададе "изнервящ писък" и взе да стихва....
Последва един щрих в който наметалото ми се разгъна и
изплющя, а един немирен кичур се размести и нежно се заигра над очите..
Следва пристъпване през бойницата и време за висш пилотаж.......
На разсъмване бях над целта....Последва не особенно меко кацане, което не
се дължеше на липсата на умение от моя страна, а на някакви гризачи, които
бяха разорали цялата полянка и на един дънер, който "преди" не беше там...
Добре поне, че склада си бе на място.....
Погледа ми бързо обходи камарите от оръжие, хитроумни приспособления за смърт и
бронезащита. С досада подмина тежкото европейско снаряжение и се спря на стойките
на японската вълна и леко погали любимия катана........Точно така - ще е нощ на
нинджа, време на заслепяваща скорост, време за смъртоносно коварство...
Трябваше ми той!- Меча "умирай още прав" (това ви е в превод от японски)
единствено той ставаше за новата работа...Лезвието предстоеше да се срещне с какви
ли не остриета, топени в какво ли не, на които бе баено незнам си какво...Не беше
добра идея да остана само с ефеса + 10тина сантим-а стомана някъде по средата на
предстоящото, така че той и само той!
Проклех наум последния ми чирак, който се бе гътнал (помогнаха му), докато
ми пазеше гърба при една "мисията невъзможна", но пък се оказа че не е имало кой
да опази неговият и цял фут прекрасна испанска стомана лъсна от гръдния му кош..
"Късметлията" го нямаше, а багажът нарастваше ли нарастваше.....Сега трябваше да
наместя всичко на моите "крехки" плещи. Погледнах измъчено купчината и се жертвах...
Обратния преход бе дълъг и старомоден..Един обикновен "баир будала" бавно слезе
от планината, небрежно приседна в едно бистро, където свали тежка на вид издута,
походна раница, поръча си порция от нещо за което можеше да се гарантира само,
че е свалено от кокал, морно обърса с ръка запотено чело и се нахвърли, като
върколак да унищожи порцията от съмнителното на вид, но димящо и подканящо ястие..
Привечер е отново съм в замъка, погледа ми е втренчен в този на бухала, а ръката ми
в която стои молив, бързо драска някакви завъртулки по лист хартия в скромен формат
А3...Изображението скоро започва да прилича на план сграда, едноетажна и с ня-
какъв тавански етаж с капандура, комини и др. екстри...Видимите входове/изходи
са 2 за нормални хора, 5 за "РАЗЛИЧНИ" и това е ДЕБЕЛО подчертано! Подробностите са
от значение и даже един архитект би завидил на прецизноста, с която ги отбелязвам..
Сепарета, маси, пейки, столове, бар, всяка невинна саксия, която ако не я вкараш на
подходящото място в мозъка си после може да послужи за разпиляването на същия този
мозък в някакъв вид художествено произведение на абстрактното изкуство....
Този който даде поръчката каза и кой ще е там, но къде ще седне и дали няма да дойде
и някой неканен не се знае...Мислено обхождам главната зала и мозъка ми "фотографира"
подробностите и възможните треактории на движение м/у тях....
23:00h. Аз съм над сградата...Влизането ще е отгоре през запустелия на вид тавански
етаж и набелязаната капандура....Аз съм на покрива на 5 етажна съседна сграда, пре-
тендираща да носи гордото "Административна ...", дал съм и вече друго име, но то
не е за реномирана аудитория :))Времето пак е скапано, сигурно е от компанията - един
или повече от "тях" "претендират" да имат власт над него..Сипе се проливен дъжд, такъв
един студен пронизващ - нищо свикнали сме...Аз съм си "докарал" "лека" мъгла, като за
моите си цели.. Мощна светкавица раздира изтерзаното небе, но аз съм невидим за окото,
ако някой можеше да гледа в тъмното и през мъглата щеше да забележи стройна фигура
с качулка и обвита цялата в черно..От оръжията се забелязваха само мощен далекобоен
лък тип английски и дълъг прав леко закривен меч кръстосани на гърба под формата на "Х".
Тънко въже "спецялна разработка" бе обвито около кръста ми и само две стрели се пода-
ваха от колчана.......
23:15h. Оглеждам за последен път сградата долу..От ръбовете на прозорците, на които
стоят дебели капаци и от входа се процеждат снопове светлина, а за човек с тренирано нощно
зрение тя е твърде ярка и ненужна...Над входа стои табела тип билборд, а на нея се мъдри
една доволна ухилена физономия с надпис "При Пиво"...
23:16h. Време е за екшън!
С едно трениране движение се изнизвам изпод лъка, поемам го с лявата ръка, а десницата из-
дърпва едната дълга стрела....Монтирам (завинтвам) върха на стрелата, който е тип кука, за-
вързвам края на въжето за куката, след което се взирам напред...Взора ми се съсредоточава,
а ръцете издигат лъка, когато поглед, мишена и стрела са в едно отпускам тетивата. Стрелата
описва плавна дъга и поразява безпогрешно мишената. Изпъвам въжето изпробвам го и го завързвам
за един удобен комин...В дясната ми ръка вече се намира малък кинжал, който прерязва тетивата
и изчезва там от където се е появил. Време е за Джеронимооо! Тих като вятъра аз се плъзгам на
импровизирания лифт, като ръцете ми са обхванали лъка, а той се трие о въжето...
23:17h. На позиция съм! Капандурата няма стъкло, а някаква закована ламарина. Пиво явно е
немърлив домакин...Две минути и вече съм вътре..Тавана не се ползва! Въздишка на облекчение
от моя страна...Вече ми е писнало да попадам на "заети" двойки, които изпълняват еднотипна
програма гарнирана с подходящите звуци........
Монтирам нова тетива на лъка издърпвам последната стрела и обезопасявам входа (този от който
аз влязох). Обезопасил съм и изхода - там от където смятам и да изляза, но да видим.....
Данданията отдолу е страшна, някаква смес от чалга, рок и техно, а над всичко това се
носи нечии писклив бас... Истинска инквизиция за музикален инвалид като мен...
23:20h. Пробил съм дупка в пода и гледам от там с хитроумно приспособление, което предс-
тавлява тръба с много колена и лещи....
Под мене е Ефрейтора с пияна група от градската стража, 5 "екземпляра", които с голям
труд бих нарекъл хора...Явно им е тартор...Единият от компанията тъкмо е привикал кръчма-
ря и реве за "гадната бира", която е получил"...Тук късмета за малко не ме е изоставил, част
от стърготините при пробиването са паднали във въпросната чаша и са причината за назряващ
конфликт...Ефрейтора е извадил един грозен касапски нож и си подрязва ноктите на крака
с него, там някъде се вижда и една зацапана партенка, която от близо сигурно бих определил
като воняща...В сепарето в десния ъгъл се е паркирала интересна особа...Дали е заради ос-
ветлението или от дима в залата, но и моят трениран поглед не може да разпознае чертите..
Разпознаването приключва с мисълта - трябва да е Джак..Той не трябваше да е тук минава ми
друга мисъл..Ето че уравнението отново се е променило, но пък подготвения съм аз..
В сепарето в ляво са се наместили едър юначага подхванал м/у коленете внушаващ респект
сатър и невзрачен на вид човек без видимо оръжие, чиито движения обаче напомнят на
почиваща пантера...Срещу тях стои млада блондинка, която волю неволю е ангажирала внимание-
то им, устата и не спира да приказва, а сабята полюшваща се на бедрото и изглежда остра,
като езика и...Групата празнува нещо...
По даденото ми описание това трябва да са Де Вор, Господаря на Бурите/Сенки и Огнената лисица..
Кръчмарят угоднически се навърта околу тях и се старае да си заслужи името...
До камината е седнал старец загърнат в сива дрипа, но подпрян на интересен жезъл по който
го разпознавам..
По дяволите! Уравнението взе да прилича на неравенство и то не в моя полза!!!
Старият ми учител казваше "Не влизай, ако после не можеш да излезеш" - интересното е, че
самият той пренебрегна правилото и после го потвърди, като там си и остана, но аз и не
мислих да опитвам.. Мотото ми е "хаби само енергия - тя се възвръща"..
Почудих се дали да не почна от стареца за да оправя работата, но се отказах - хич не ми и
трябва някое предсмъртно проклятие да ми се бърка после в работите........
Вече се замислях дали да не постигна само "частичен" успех и преглеждах метателните си
оръжия с цел да ги използвам и после да се отегля, когато..............
Входната врата се разлетя на парчета, а беше дебела дъбовица, която става по здрава с го-
дините...Резултат от нечие мощно магическо действие несъмнено....Добре бронирана група
бойци нахлу в заведението...Бяха само дузина, но "отбрана"...Водеше ги огромен брониран
гигант, който се носеше напред, като носорог, в десницата стискаше страховит боздуган, а
на нивото на очите потдържаше прекрасен триъгълен щит тип огледален..От ъгъла до камината
проблесна синя "волтова" дъга и това беше всичко, което се видя от стареца - там него
вече го нямаше..Точно пред вратата беше масата с градската стража...Бяха бавни и лениви,
с мътни от изпитото погледи - паднаха преди човек да мигне два пъти...Само Ефрейтора бе
запазил присъствие на духа и бе отскочил, но бе притиснат в ъгъла и две бронирани фигури
го "подковаваха" там с един грозен боен чук и дълъг испански меч...
Атакуващата група бе забавена за миг от 5те преплетени тела и това спаси триото в ъгъла..
Компанията успя да извади оръжие и да спечели 3 безценни крачки жизнено пространство...
Ако бронирания клин ги бе притиснал в ъгъла, просто щеше да ги смаже с метал и живо тегло..
Сега Де Вор нанасяше помитащи дъги с огромната си секира, а сабята и новопоявил се къс
меч с димящо черно острие се мушкаха м/у шлемове, нагръдници, сглобки и цепки...
Двата гиганта се сблъскаха с рев, а после и двамата отхвръкнаха в противоположни посоки...
В този момент моя милост (Опа! Аз съм безмилостен) реши да се превърне от зрител в
действащо лице и възпламени предварително посипания в кръг, в ъгъла сив прашец.....
Резултатът бе мощна експлозия, която оформи правилен кръгов отвор над набелязания ъгъл.
От там към пода прелетяха 3 предмета, които при среща с паркета избухнаха в пламъци и
дим, последва ги и четвърти - аз..Гмурнах се в отвора като превърнах движението в предно
салто..В мига в който краката ми се докоснаха в пода ръката ми се изтреля в отсечено право
движение, а меча в нея беше само продължение на мисълта ми. "Умирай още прав" "нежно"
погали врата на Де Вор и го отхвърли, като куп ненужни парцали, някъде в дясно...
Стъпих на пръстите на левия крак и леко го сгънах в коляното, десният се плъзна плавно
назад подгънат силно и със стъпалото на дясно, а погледа ми се фиксира в дуото пред
мен...Те единствени бяха запазили присъствие на духа и бяха опряли гръб до гръб, погле
дите им трескаво се оглеждаха и търсиха нивото на атаката ми...Атакуващите се мятаха като
стадо овце сред димната завеса, която бях създал. Времено аут - заслепени и оглушени..
Предимството бе изцяло на моя страна, бях подготвен..Черното парче пред устата и носа ми
съдържаше филтър, а очите ми единствени не пострадаха...Сенки също изглеждаше във форма
през него сякаш премина тъмна сянка, движенията му станаха леко размити, а погледа му се
проясни.......Моята самоувереност едва не ме погуби...Плъзнах се напред бърз и плавен,
като леопард, катаната в дясната ми ръка описваше пред мен дъги, заключващи буквата "Х",
а дългият извит нож, погрешно наричан от европейците къс меч чакаше ниско долу за изкор-
мящ удар...Противникът обаче познаваше японското бойно изкуство и не чака да го атакуват.
Използва моята слабост (движението в "Х" се придава от китката) и нанесе разсичаш удар
с цялата си сила, дългият ми меч бе отклонен в дясно, а димящия черен меч се стрелна
към гърдите ми в промушващ удар...Грациозноста ми в миг изчезна и с близко до паника
движение опитах да парирам летящата смърт с ножа, но при допира на двете остриета, моето
се пръсна със звън...Добре че продължих започнатото от лявата ръка движение с цялото си
тяло обръщайки се с рамо към нападателя...В резултат страшния меч само повърхностно
одраска гърдите ми от ляво разпаряйки, като найлонов плик дрехите и "уж сигурната"
ризница, която скрито носех отдолу.......Мамка му на мага-ковач, който я изработи!!!!
Мисля да му потърся сметка, ако оцелея до сутринта!...Последва приклякане от моя
страна и разсичащ удар с катаната от долу на горе, който бе париран чисто....
Последва кратка рамяна на удари, но вече държах "Умирай още прав" с две ръце и поемах
отката на "Димящия" /така мислено го кръстих/...При допира на двете остриета хвърчаха
искри и се разнасяше писък-звън едва доловим, някъде на честота на границата на човешкия
слух..Още имах предимството аз бях в ъгъла и зад мен бе стена, а зад Господаря на бурите
бе цяла тълпа стоманени рицари, които почваха да се окопитват.. М/у тях и гърба му стоеше
само FairFox със своята сабя и даваше всичко от себе си за да му спечели време...Дуото
бе м/у чука и наковалнята и времето му изтичаше....Аз знаех това и чаках атаката му и
Сенки го знаеше, а мравките които лазеха по гърба му в очакване на някое острие му го
напомняха..Атаката бе вихрена и злобна, долових нещо от италианската школа в нея, но
си имаше и собствена разработка..Остриетата се сблъскваха трикаратно плетящи сложни
арабески във въздуха, мечът ми отново бе отклонен този път надолу, а Сенки смени
треакторият на своя в движение, но той не знаеше, че съм му подготвил капан..
Преди да се насочи надолу, катаната умекоти противниковият удар, а замаха насочен към
главата ми бе отбит със страхотен звън от лявата ми уж гола ръка..Този път изненадата
бе за Сенки - м/у китките и лактите един нинджа държи зашити в ръкавите си стоманени ленти..
Погледа му от триумфален в миг се смени на отчаян когато почувства стоманата вътре в
себе си. Умря прав още преди да докосне пода...
Работата ми тук привършваше, сниших се и огледах полесражението......
Джек от сенките не се виждаше никакъв...
Ефрейтора пълзеше в ъгъла, но определено не изглеждаше във форма, противниците му лежаха
под него, а касапският нож стърчеше м/у нагръдника и шлема на "типа" с чука...От нападателите
на крака бяха само трима, но приключваха с Лисицата бяха я обезоръжили и вече я връзваха..
М/у бара и една обърната маса се спотайваше Пиво, а интелегиентните му очи обхождаха и за-
паметяваха всяко действие.... Време беше да "вдигам Гълъбите"... Фокс не ме интересуваше нито
нападателите, но виж с Ефрейтора нещата не стояха точно така...Хвърлих нова димка в центъра
на стаята и вдигнах близката маса, на която преди минути се бе веселила компанията и я метнах
по посока 3-мата в центъра....Чу се трясък и мигом там се поразчисти пространство..Веднага
го използвах и с два скока се добрах до отсрещната стена...Всички прозорци бяха заковани с
капаци и имаха решетки - всички освен един за което аз лично се погрижих с пиличка привечер..
Това бе моят подготвен ИЗХОД! Третият ми скок бе последван от кълбо а дясната ми китка се
тръсна с отсечено движение..Капакът на прозореца се разлетя на трески, а тялото ми се приземи
от вън- признавам за съжаление на четири крака и доста болезнено. Вътре Ефрейтора изгледа с
глуповато изражение забоденият м/у очите си шурикен и се просна възнак. Дали Лисицата използва
ситуацията и се измъкна не беше мой бизнес? От вън, пред мен се извисяваха два силуета и
това вече си беше мой бизнес...Някакъв "будала" се опита да ме последва през прозореца и
си остана там прикован на дуграмата от стрелите на двата заредени арбалета, с които бях обезопасил
"изхода".../След като мина от там арбалетите се задействат след две секунди и стрелят през
интервал от 1 секунда/....През ума ми мина благодарност, към покойния ми сенсей за уменията
които ми беше предал....Никой не пробва да излезе пак през прозореца, а на устните ми се
заформи тънка, жестока усмивка - можех да си я позволя защото двете фигури пред мен
не ми обръщаха никакво внимание, а бяха изцяло заети и концентрирани в двубоя по м/у си..
Нямаше нужда дори да превключвам на второто си зрение въздухът м/у тях бе изпълнен с нещо
повече от напрежение, ако някой си позволеше да мине, м/у двата вперени един в друг погледи,
м/у протегнатите напред ръце щеше да бъде нещо повече от изпържен, в миг би се разсипал на
пепел...
Gandalf (защото сивия старец бе имено той) срещу властелин на мрака, името му не ми бе
известно, но несъмнено той бе оня дето нахълта с взлом..
- Хубаво е, че си е намерил друга работа, а не се меси повече вътре - минава ми една мисъл...
В главата ми вече се въртят и други мисли :
- Дали да не се разположа удобно за да изгледам финала?
- Пиво изпуска най-готиното.....
Но пък глезена ми нещо се обажда и то ревностно и пронизващо. Трябва да е от меките
ми скорошни кацания и свръх напрежението на схватката.
Зад близкия ъгъл се чу врява и приближаващ метален звън, а над кръчмата падна сянка.
Горе пикираше летящ гущер язден/пилотиран от "Лейди НЕЗНАМКОЯСИ"...Мобилните резерви
на врага най-накрая пристигаха.. Но това да не ви е тъп холивудски екшън??? В реалния
живот винаги закъсняват! Разваляха ми само гледането на спектакъла, а се бях "уредил" с
билет за първи ред, но нищо. Пак ще се видим!
П.П.
Отивам да направя "рекламация" за ризницата!
/Ваш ВампКилър/
|
Епизод 2: /Кръчмата на Пиво/
