|
Имало някога, много отдавна два приказвача, що приказка славна страстно обичали да разказват. Ръкописите стари доказват, че в стил старинно-повествователен леко напевен и увлекателен първият вид на разказа бил.
Ала историята днес говори, че във нов по-съвременен стил Първи (зван тъй от приказвач Втори) приказката преобразил. И така разказвачът Втори (който от първия бил тъй наричан) трябвало някак да се пребори и ошлайфа вида поетичен.
Да, но онази зла орисия, дето все гледа в чужда чиния да е на всяка цена мерудия, новата версия подло затрила и света от нея лишила.
Но поетическата идея нейде дълбоко останала скрита и с реставрация трудна по нея приказката била съшита. Тъй, след направената конверсия днес налице е третата версия, от орисия зла застрахована, номерирана и прошнурована.
Издателство “Приказвачи”
***
Търся
Истински Фина Дама с лек недостатък в характера търси:
Някой, който да мине над геена огнена, в която се бият разлютени дракони, по тънко канапче опънато между пясъчни кули, за да стигне до сърцето й. Разтежът на крилца е предимство. Притежаването на аладинова лампа не пречи.
Автор: Истински Фина
Дата: 15.10.99 14:38
Приказвач Първи:
Някой, който над преизподнята
(дето бушуващи пламъци мята)
невредим да премине успял
укротявайки лютите дракони
и с разкъсана броня седял
със очи от ярост разплакани
връз руините разсипан пясък,
уморен, обгорял
и цял,
ала в зениците мътни без блясък.
Клел орисията си жестока,
вечно да търси в грешна посока.
И сред разпадналите се кули,
както оплаквал съдбата си трудна
драконите сразени дочули
да разказва история чудна.
И заслушали, кротко притихнали.
кат’ омагьосани от тази драма.
Даже огньовете в геена спихнали.
Той за Истински Фината Дама
във характера с лек недостатък,
им разказвал как дирел, но някак,
тъй се случвало, че все следата
дето го водела ужким към нея
губела се и там е бедата,
че си нямал вече идея
как нататък да продължава.
Драконите обаче не знаели.
Само огнената жарава
тихо припуквала, но тогава
(както в приказките само става)
слънцето, бързащо да се прибира
спряло се зад планината висока
(знаело Дамата де се намира
то) и му пратило лъч за посока.
Някой станал,
поклон благодарствен на Слънчо отправил,
после най-силния дракон хванал,
обяздил го и миг не се бавил.
Тъй поели по пътя двамина
да дирят Дамата Истински Фина
във характера с лек недостатък
следвайки лъча Слънчов нататък.
Приказвач Втори:
А на балкончето си седяла
Дамата наша и си плетяла
ето така, сама плетивото,
което било бая интересно
най-вече затуй, понеже защото...
Ами знаете, хич не е лесно
през всичките тези безкрайни нощи
да чакаш Някой, и да го няма още.
Плетяла изнервена своята плетка
която била най-странната гледка
защото във нея вплитала всичко
което имала под ръчичка:
черно от сянка,
и от напечени камъни мирис,
цветчета камшичета от горска полянка,
дръжки от дини, от къртица ирис
думи от приказки, брадичка от ряпа
няколко стотин нейни чорапа
пухкави облачета, въпроси
и следи от крачета боси
тънка паяжина, стръкчета праз
малко топло и малко мраз
смола от дървета,
перца от врабчета
и какви ли не още неща,
вплитани денем или през нощта.
Точно тогава
Слънчо подсказал й, че се задава
Някой по пътя към нея отново,
при което
било готово
да й изкочи от радост сърцето.
И както била така поприседнала
със ръката си се пресегнала,
хванала лъча Слънчов за края
и във плетката си го вплела,
като уверено рекла си: Зная,
че по лъча дето тука съм взела
Някой ще дойде при мене направо,
тъй, че лъча ще вплитам здраво.
Приказвач Първи:
Изведнъж лъчът затрептял,
заизвивал се и заиграл
от чевръстите пръсти на Дамата
вплитан във плетката невероятна.
Омотал ги с Дракона двамата
и опасност тогаз неприятна
Някой в последния миг забелязал,
aла късно - Слънчо залязал
и се прекъснал лъчът светлина.
Абе станала тя пак една
ситуация никак нечакана:
На лъча увиснали с Дракона
над гора потайна, злокобна.
Дънери гнили ехидно се кискали.
От тъмнината под тях прокобна,
някакви твари ужасно пискали.
Сухи дървета клони протягали
и във железна хватка ги стягали
па на земята, покрита със кости
запокитили своите гости.
После гледайки ги смъртнишки,
заоблизвали се гладнишки.
ала меча си Някой извадил,
с поглед спокоен го само погладил
и го размахал със всичка сила
що дърветата принудила
за момента да се стъписат
(иначе казано – да се същисат).
Драконът Някойев се изправил
и с гръмовит рев раздрал небесата.
С огън от ноздрите, който отправил
изпепелил до едно дървесата.
Стволове гърбави бягат със корени
и тресат клони в страх ококорени,
ала съдбата пак с Някой играе -
с Дракона Някой отново в беда е:
Нишката лъчева мярнал е как
скрива се във непрогледния мрак
вплитана бързо в плетка вълшебна
дето нему е веч непотребна.
Пак до Дракона сяда героя.
Ех, мигът на надежда бе кратък
да достигне до Дамата своя
във характера с лек недостатък.
Приказвач Втори:
Нашата Истински Фина Дама
лъча доплитайки с ужас видяла
Някой на края му, че го няма
и отново посърнала цяла.
Ето, че пак така се получило -
непредвидено нещо се случило
и отново без Някой останала.
Бавно с ръце за главата се хванала,
та да помисли да се опита.
И се досетила, че утре рано
слънцето можела да попита.
Плетката метнала си през рамо
и решила най-бързо да спи
времето в чакане за да скъси.
Приказвач Първи:
На сутринта я Слънчо събудил.
(миглите й гъделичнал с лъчи)
и изобщо не се учудил,
че отворила бързо очи.
Скокнала Дамата Истински Фина
и... що да види: Нашето слънце
Гълъб и пратило, чакащ на скрина,
тихо кълвейки някакво зрънце.
Взела го тя в ръцете си нежни
и перцата белички, снежни
леко погалила, па промълвила:
Моля те, Гълъбе, събери сила,
там дето Някой е отлети
и посочи му пътя насам,
Някой при мене ти доведи.
Толкоз ужасно е да си сам...
Литнал в небето вестителят бял,
ала да стигне далеч не успял.
Вещица-Завист
(пълна с ненавист)
що вместо сърце
имала жлъчка
и сухо лице -
бръчка до бръчка
с гнусни хлебарки по нея
(щъкащи в сивата й коса
и от гнойната й трахея
пъплещи вънка, през носа)
щракнала с пръсти
криви и мръсни,
и посоките земни сменила -
друго за Някой била тя стъкмила.
Литнал далече Гълъбът пратен –
не по верния път, по обратен,
а пред Някой се Завист явила
в образ на дама истински фина.
С поглед отровен ума му изпила,
пресъздала му райска картина
и повикала го със жест.
И я последвал по стъпките Някой,
както навярно направил би всякой
и ръцете напред си протягал
и към нея задъхано бягал,
но да я стигне никак не смогвал,
от умора веч изнемогвал
и на пропаст бездънна до края
стигнал тъй както бил си замаян.
Очевидно било, че щял
да загине след миг омагьосан,
ала Драконът му не спял,
бил настръхнал от гняв, ядосан,
че измама заподозрял -
Завист подла той тука надушил.
В миг се вдигнал на задните лапи
и я в пламъци с грохот изсушил.
Ето, жлъч
зеленикава капе
Завист в гърч
и мехури се пука
и в предсмъртна агония с мъка
тези думи последни изхърква:
Няма да я намериш глупако!
Или поне дотогава додето
ти от птица подводна мляко
не откриеш тук под небето,
а също така от риба нокът,
че и накрая от червей кокал...
И се изкискала за последно,
както в приказките е редно.
В миг се опомнил нашият рицар,
разумът върнал си, ала сега,
мляко от птица
(подводна при това)
от риба нокът, от червей кокал
где да намери?
Та туй са химери! -
и във трето лице пак нахокал.
Приказвач Втори:
Както хиляди дни преди този,
него ден Дамата всуе чакала.
Лошо е щом те нещо тормози
и не е грях, че малко поплакала.
Ала после се взела в ръце,
с плетката си попила сълзите,
що от тъжното й лице
капейки отброявали дните.
Па запяла тя песен омайна,
та с мелодията прекрасна
да разбие магията тайна
на съдбата си толкоз ужасна.
А във добавка си тя наумила
слънцето пак за Някой да пита.
Ето защо да не ляга решила -
за да го хване преди да заскита.
Приказвач Първи:
И ето, че Някой дочул песен странна
(довеял я Вятърът и отлетял).
Заслушал се Някой в небесната манна
и в сън се унесъл, а там се видял
пред Жаба кралица
с блестяща корона,
която с мушица
го черпи от трона,
но Някой отсекал: Не ща!
Учудена Жабата вежди повдигнала,
па му предложила други неща,
а тя след мушицата се оригнала
и думи странни му рекла едни:
Тръгвай след Вятъра и запомни,
Швабра
качабра,
клокочеща лава,
черно кокиче и гроб на гуава.
Тез уж безсмислици ти научи
и във голяма беда ги кажи.
След туй изчезнала сред мараня
и със това му завършил съня.
Швабра
качабра –
на ум си повторил -
лава,
кокиче и гроб на гуава…
На учудване мимика сторил:
Това пък какво ли ще означава?
И пришпорил
Дракона пак,
следвайки Вятъра в нощния мрак.
Приказвач Втори:
Дълго след Вятъра само вървяли
през земя съвсем непозната
докато сутринта не съзряли
кули на град във далечината.
Ала с Дракон в град
непознат
никак не е препоръчително.
- Хората сигурен съм ще уплаша -
Драконът казал съобразително –
и ще стане голяма каша.
Затова ще се наложи
малка магия да се приложи
за смаляване като щурче.
С тази магия в нашето племе
думите тайни щом някой рече
се смалява и да го вземе
всеки може на своето рамо
и да го носи.
Та, да те питам само:
Няк’ви въпроси?
- Нямам, действай - Някой му казал
като от Дракона си първо слязал.
Бързо с магията Драконът свършил.
и снага щурчова поразкършил.
После скокнал на лявото рамо
и на Някой прошушнал: Хайде!
Няма аз да те нося само!
Ама тръгвай, не се май де!
Попогледнал го Някой с насмешка,
па поел след задачата тежка.
Приказвач Първи:
Някак си странен тоз град му изглеждал,
а и хората странни били.
Всеки срещнат с почуда изглеждал
го и се отдръпвал страхливо в страни.
И дали само тъй му се струвало,
някак особено тук се хортувало.
Изведнъж
от съседната кръчма
изтърколил се мъж
(ухаещ на бъчва)
и едва разбираемо Някой попитал:
Имаш ли огън, че свърших кибрита?
И понятие Някой нямал
какво е кибрит,
но за огъня схванал
и на разбиращ придал си вид:
Имам - казал и добавил през рамо
на Щуреца-Дракон с намигване: Дай му!
Духнал леко, лекичко Дракона
и запалил си оня пръчица някаква.
После хлъцнал: Бре, дистанционна запалка!
Симпатична, малка
и като жива,
май прекалил съм с аперитива.
Но ако все пак това тук е истина,
казвай каква цена й е искана?
Някой обаче във миг го зарязал,
страноприемница щом забелязал.
Да се измие, да си почине и да разучи
к’во е туй място и к’во се е случило.
Както се къпел обаче във банята
в миг от водата изкочила Жабата.
И тъй като били само двамата,
поогледала го отпред
па въздъхнала: Що не бях Дамата…
Но продължила със тоя куплет:
- Няма я тука твоята Дама.
Чуваш ли Някой? Просто я няма.
Казвам ти го напълно сериозно:
Нито е тука, нито сега.
Туй гадно чучело, злобно и грозно –
Вещица Завист обърка света.
и да върне обратно нещата,
всичко - посоките и времената
никой не може, толкоз е сложно.
Даже за теб е почти невъзможно.
Казвам почти защото цената
всичко да си е пак по местата
е уви, страхотно висока –
половината от живота,
който имаш от тоз миг натам.
Казвай ми даваш ли я, да знам.
- Половината от живота? Скъпо ужасно,
но за какво ми е, ако е ясно,
че Дамата ми уви не е тук?
Стиснал до болка железен юмрук
и отговорил й, че я дава.
- Следвай тогава
същия Вятър -
рекла му и като в театър
завеса от пара пред него се спуснала
а Жабата действието напуснала.
- Вятъра? Драконе,
тръгвай побратиме!
Приказвач Втори:
И препускали Някой и Дракона
накъдето завеял ги Вятъра.
И довел ги той в блато отровно,
при чудовище гнусно, огромно
що във тиня воняща лежало
а до гърдите му лигави, виснали
малко едно, що вече бозало
спяло, а братчетата му пискали
и да бозаят се също натискали.
Мигом посегнал Някой към меча,
ала със някаква гадост, течна
звярът в секундата го облепИл
и от Дракона тъй го свалил.
Драконът пламъци сини понечил
да избълва, но звярът изпречил
невидима стена между тях
и металически стържещ смях
като вулкан след туй изригнал,
па се надигнал
и рекъл с глас,
от който ушите те заболяват:
- Тез не на нас!
Огън и мечове тук не минават,
ако случайно не знаеш това.
Тука се влиза по начин ОСОБЕН
и ще останеш сега без глава,
че опитваш с меч и със огън.
Ставало страшно - на умирачка
май замирисвало, че само крачка
звяра от Накой вече деляла.
Ужас! Глава му от мисли прегряла
ала си спомнил точно тогава:
- Швабра
качабра
клокочеща лава,
черно кокиче и гроб на гуава –
изкрещял със сетни сили
и от смъртта го тез думи спасили.
На секундата звярът застинал
както с отворена паст веч бил зинал,
па поклонил се и казал смутено:
- Аз съм на ваш’те услуги –
и зачакал съвсем смирено.
Поради липса на други
Дракон и Някой отдъхнали.
Вярно, че с устни пресъхнали,
ала това не е важно
сухо ли е или влажно
във устата, а с вяра
да си изпълнен пред звяра.
Мислейки си така за нещата
Някой се чукнал с пръст по главата:
Звярът Драконе... Ами да!
Мляко от птица (подводна при т'ва).
нокът от риба, от червей кокал!
Как не се сетих! - и пак се нахокал.
Ето ги сбрани три във едно:
нокът, кокал че и млеко…
Ами, че новият им познайник
червей бил с много птичи крака
и със глава на риба бозайник.
Значи така!
Строго застанал Някой в разкрач
- Кой си ти? – той звяра попитал.
- Аз на Тайните съм Пазач.
- Аз пък един препатил, прескитал
цял живот търсещ една,
жена -
моята Истински Фина Дама.
Минах през страшни препятствия сто,
ала нея я няма и няма.
Я Пазачо кажи ми защо?
- Тази е тайна човече проклета,
казал Пазачът на Тайните.
Питай за някоя друга за трета,
че за тайната таз ще се каеш.
- Чужди не ща! Искам мойта да зная!
- Тайната своя искаш да знаеш?
Знай я тогава до края:
Дамата Истински Фина е нежност,
тя е любов и мечтание,
тя е вибрация, трепет, безбрежност,
тя е и звук и ухание.
Тя човече на всичко е музата,
тя скъпоценно е камъче,
тя е също трапчинка на бузата,
тя е и мъничко пламъче.
Тъжен поглед и бяло перце,
шепот на устни със ягодов дъх
милващи длани, горещо сърце,
бездна безкрайна, непокорим връх...
Тя е човече светът,
АЛА НЕЙНИЯТ СВЯТ НЕ Е ТОЯ.
И ако срещнеш я някой път
ще я убиеш Някой със своя.
Чуваш ли? Ще я убиеш.
Казвай сега за да зная:
Искаш ли да я откриеш
и това да е края?
- Невъзможно – Някой повтарял –
е да бъдеме заедно с нея.
Чер катран сякаш всичко попарял.
- Значи тъй трябвало да живея?
На блатистия бряг във тревата
се отпуснал Някой с безцелно
вперен поглед във синевата.
- Да живеем със нея отделно?
Чувствам се подло измамен.
...
И като силно засрамен,
някак съвсем смутено
Слънчо, цял във червено
(сякаш, че бил въвлечен
в цялата таз бъркотия)
зад хоризонта далечен,
мушнал се за да се скрие
гузен от Някой, горкия.
Приказвач Първи:
Знаейки вече на Някой драмата,
дайте да видим що правела Дамата.
Дамата фина със лек недостатък
чакала знак, пък бил той и кратък.
И не полегнала и не заспала
и във очакване тръпнела цяла,
изгрева Слънчов да не изпусне.
Слънчо обаче решил да се спусне,
още щом се събудил, веднага
зад един облак и да избяга
цял изчервен от притеснение,
че предстояло му обяснение.
Но хитрината му тук не успяла –
Дамата Фина Слънчо видяла.
Нямало как, разказал и всичките
работи дето си виждал с очиките
и веднага забелязал искрите,
дето засвяткали й в очите.
Моят живот си е мой! - казала
и юмруче на Слънчо показала.
Майната й на таз орисия
и на тия,
че и ония,
дето ще ми определят съдбата!
Питам аз откъде накъде
ще ми нареждат и казват те,
с тоз да живея, а с тоз да не мога?
Аааааа! За бога,
искам си рицаря! Ясно?
Аз ще реша
с кого да живея или умра!
Инак ще сложа всички на тясно.
Казано честно,
доста се стреснал
Слънчо от думи таквиз и от тона.
И макар на гнева във очите й
да се радвал, сбрал си лъчите и
хукнал нагоре по небосклона,
по-далеч от тигрица такава
имаща лек недостатък такъв,
тъй правата си да защитава,
че замирисва на бой и на кръв.
Приказвач Втори:
В този момент от нейде явило се
драконче малко със писъмце.
То на Дамата поклонило се,
пуснало й го в двете ръце,
после гърлото си прочистило,
да си спомни думите се позамислило,
па заявило, че тази вест
господарят му праща й днес.
И, че то сега потвърждава,
колко Някой я уважава
и как хубаво и положително
ще е ако по-насърчително
отношение
има към неговата особа.
И без съмнение
във уречената там доба
и на указаното место
да се яви без много “Защо?”
Приказвач Първи:
Абе огнена твар ти защо,
си ми донесъл няк'во писмо
а не докарал си
тук господаря си? –
креснала нашата Фина познайница,
грабнала някаква тежка възглавница
и така го здраво халосала,
както от вчера била си ядосана,
че като тапа изхвръкнал през джама,
викайки "Помооооощ!" и дим да го няма.
После приседнала и поразмислила
до колко в случката имало истина.
И не било трудност голяма
да се досети, че туй е измама.
Операция
и провокация
от синдиката на лошите сили,
които майстори в занаята си били
и ролята гадна, която играят
играят до края,
без да се маят.
А след туй си рекла: Какво правя тука?
Плета си на кука
и чакайки Някой тук да почука
така си изкуквам.
Я тръгвай веднага
Някой да дириш,
че се налага и ти да посвириш,
не само да слушаш тоя и оня.
Стягай се бързо и яхвай коня.
Взела си прашката с пуканки, плетката,
хвърлила поглед последен на гледката
и смело тръгнала с коня напред,
решена да сложи в живота си ред.
Приказвач Втори:
Разбира се някой тук ще попита
“Къде ще ходи? Къде ще се скита?”
Тези въпроси са разбираеми
и читателю уважаеми
бързам тук да внеса пояснение
в очерталото се положение.
Дамата наша употребила
всичките знания, чар и сила
дето имала и склонила
Слънчо да вземе да и покаже
пътя към онзи що случвал нещата.
Поопъвал се Слънчо, даже
се поуплашила леко горката,
че току виж рече да откаже
ала досетила се веднага,
че със пуканки разполага
и почерпила го с умисъл
като изстрелвала ги със прашката,
чак додето Слънчо кандисал.
Абе държала се много юнашката.
После Слънчо, да пие водица
хукнал, че със доста солчица
пуканките били наръсени,
а пък със вежди строго свъсени
Истински Фината ни хубавица
пред Случвача се гневна явила,
онзи, дето случвал нещата
и направо му заявила
да не прикрива се все зад съдбата,
а да държи се по-отговорно.
Иначе, както веч всичко знаела
ще му дойдело много нагорно.
Нямало вечно тъй да си траела.
И да бил й той благодарен,
че още цял е и неударен
от недостатъка малък що имала.
Абе направо ви казвам го сринала.
Приказвач Първи:
И тогава като разбрал,
че по-добре е да е оцелял
за да може да случва нещата,
вместо да й се пречка на друма
виновно Случвачът навел главата
и уплашено дал й дума,
че прекратява всички вмешателства.
И при създалите се обстоятелства
взел,
че привел
във изпълнение
една процедура
толкова щура,
че до тогаз не била изпълнявана,
а благоразумнически подминавана.
Просто смачкал всичко написано
от което (казано честно)
него също силно го втрисало.
Абе, не му било лесно...
И за него самия било непонятно
от какъв зор така ги забърквал,
всяко нещо да слага обратно
та и нощем не спял, а похървал
и се стряскал от разни кошмари.
Заслужавал си тези шамари.
После сложил пред себе си нов
бял и чист
за писане лист,
вече готов
с финалната сцена
(в розово и от злините лишена).
Приказвач Втори:
Имало някога Някой един
също и Истински Фина Дама.
Имали те дъщеря, че и син
т.е. четрима били, а не двама.
Имали също и стари
другари:
Дракон, ДракОна и двете им малки
дето от всичко най-много обичали
да си играят с “Ких!’ на запалки,
а при пожар при мама тичали.
Имало също и Жаба кралица,
дето макар и стара старица
приказки чудни могла да разказва.
Имало слънце Слънчо, което
пътя за пуканки да им показва
просто примирало там от небето.
Имало Гълъб, Пазач на Тайни
и Вятър разнасящ песни омайни.
Имало меч и лек недостатък,
имало НЯКОГА и тъй нататък...
Край<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Xитъp 5ъp на 23.02.02 15:21.</EM></FONT></P>Редактирано от Xитъp 5ъp на 23.02.02 15:34.
|
Приказка за... (фантазия в рима)
