|
Какво ще кажете, напомня ли това според вас "Властелина на пръстените"?
Вече ми казаха, че доста прилича, но аз не съм съвсем сигурен. Ето го и текста:
Короната на прокълнатите
“...и дошло време, когато Арамин, син на Авитил, сложил на главата си Прокълнатата корона. Провъзгласен бил той за владетел на земите на запад от великата Мандируба, реката на съня, и на изток от морето Кротос, на юг от Планините на здрача и на север от Жълтата пустиня. Нямали име тези земи. Това бил целият свят, а хората още били единни – един народ и един език.
Велики времена били – боговете бродели по земята на хората, страшни и могъщи. И короната кралска още не била прокълната. Но възгордял се Арамин и повел армиите си на поход срещу Повелителя на нощта. Достигнали навътре в Планините на здрача, а по пътя си разгромили слугите на Повелителя. Когато изтощената армия спряла на стан пред Тъмния дворец, на прага му ги очаквал Повелителят на нощта. Вселил се страх в сърцата на хората, като видели мрачния владетел в цялото му великолепие и мощ. Възправил се той, дваж по-висок от най-снажния мъж, а наметалото му било по-черно от нощта. Не видели хората лицето му, защото мракът няма лице. Но чули гласа му. “Ти дръзна да предизвикаш Повелителя на нощта, сине на Авитил! Ще бъдеш наказан за това.” Арамин пристъпил напред и вдигнал гордо Огнения меч. Не бил обикновен този меч. Изковал го огненият бог Земус и го надарил със силата си. “Дошъл съм да взема твоето вълшебство, мрачни Повелителю! Не ми трябва друго от теб.” Тогава Повелителят на мрака вдигнал ръка и отвърнал “Щом такава е волята ти, да бъде!” И изрекъл словата на Тъмното проклятие. “От днес нататък короната ти ще бъде Прокълната. Който я владее, той ще владее всички земи човешки. Но съдбата му няма да е лека – Владетелят на хората ще трябва да пожертва най-скъпото си. Казах и ще бъде!”. Не това искал Арамин. Буйният му нрав го подвел и той замахнал с меча си и съсякъл Повелителя на нощта. И когато острието докоснало плът, изсипал се рой от черни искри и паднал мрачният владетел в краката на Арамин. Но дори огнената магия на меча не можела да погуби истинския мрак. Изчезнал Повелителят на нощта от нашия свят, но преди да си отиде, изрекъл “Страхувайте се от мрака! Нека сърцата ви тръпнат всеки път, когато нощ падне над земята! Аз ще бъда там!”.
Научили боговете за стореното и обърнали гръб на хората. Отишли си от този свят, разочаровани от чедата си. Но продължили да гледат, защото знаели, че някой ден хората ще се въздигнат от падението си и отново ще заслужат закрилата на боговете.
Завърнал се Арамин в столицата си, прекрасната белокаменна Малитея. Но проклятието не му давало покой. Най-скъпи на сърцето му били две неща - . народът и кралството му, защото, макар и горд, Арамин бил добър и справедлив владетел. Настанали смутни времена. Разбунтували се дивите южни племена. Най-верните васали отказали да служат на короната. По всички земи човешки настанал хаос. Войни опустошавали чудни градове, раждали се уродливи деца, мор покосил добитъка. Погинал Арамин в битка. Прокълнатата корона била изгубена в безредието на сражението. А земите човешки останали без владетел. Всеки велможа искал да откъсне парче за себе си. Така бил разделен човешкия род на безчет народи и кралства. Но останало преданието за Прокълнатата корона. Който я открие и пожертва най-скъпото си, той ще обедини отново всички хора в единно кралство...”
Хроники на Войните за наследството, записани от Марзитал Заклинателя в година 1683 от т. п. (тъмното проклятие)
Lasciate ogne speranza, voi ch'intrate.
|
Прилики?!?
