Задължително да го намериш ей! : )

А иначе одичката на вогона е:
"- Ооо, фриволна грухталност... - подзе той и тялото на Форд се разтърси в конвулсии: беше по-лошо дори и от неговите очаквания - твоите миктурации за мен са като плърдлени геблеточици на лъргедна пчела.
- Аааааааарррррррггхххххх! - се изтръгна от Форд Префект. (...)
- Моля те, о група - продължи безмилостно вогонът, - о, мое фунтиуще търлингдроме.
Гласът му се изви нагоре за да стане страстно убедителен.
- И хупшожно ме подрангли с къдравите си биндълуърдли, че инак ти раздирам гоберизрастъците със собствените си блърдлекрунчеони, ша видиш ти!
- Ннннннннннннйййййййййъъъъъърррррргггххххххх! - изрева Форд Префект и се сгърчи в една последна конвулсия, когато електронно подсилената последна строфа се стовари с пълна сила върху слепоочията му. След това омекна.
Артър стоеше увесил език."

А това пък е нещо, което винаги съм искала да приложа на някоя класна по литература, но за съжаление така и не се получи : )
->

" - Всъщност на мен много ми хареса - заяви Артър с ведър глас. Форд се извърна към него с ококорени очи. Ето това беше едно разрешение, за което чисто и просто не се беше сетил. (...)
- О, така ли? (...)
- Ами да - каза Артър - мисля, че общо взето, метафизичната образност наистина е много въздействаща.
Форд не снемаше поглед от него като постепенно органицираше мислите си около тази съвсем нова постановка. Щяха ли наистина да успеят да се измъкнат, ако продължаваха да лъжат така безочливо?
- Да, продължете - подкани го вогонът.
- О... и ъъъ... ритмичния строеж е много интересен - продължи Артър - и това сякаш контрапунктира на... ъъъ... ъъъ... - и тук се обърка.
Форд веднага му се притече на помош налучквайки:
- Контрапунктира на сюрреализма на централната метафора, подчертаваща... ъъъ... - той също се заплете, но Артър беше готов:
- ... хуманността на...
- ВОГОННОСТТА - изсъска му Форд.
- А, да, вогонността (пардон) на състрадателната душа на поета - Артър усещаше, че финалът наближава - която съумява чрез посредничеството на архитектониката на поетичното произведение да сублимира това, да трансцедентира онова и да заживее в мир с фундаменталните дихотомии на нещо трето - гласът му се изви до тържествуващо кресчендо - и човек добива проникновена и ярка представа за... за... ъъъ...
Форд се намеси със съкрушителното:
- За всичко онова, за което се говори в стихотворението! - изрева той, а с ъгълчето на устата си добави: Браво! Добре го измисли, Артър! Много добре!"

Разправят, на боговете им допадало да имат по някой атеист под ръка. Удобна мишена.