Хари Потър ме грабна още в момента, когато хванах книжката в ръце. два дни почти не спах, за да я прочета (все пак и на работа трябва да се ходи). все едно, че се отвори един нов свят - света зад бариерата на коловоз 9 1/4. мога с чиста съвест да кажа, че едва ли има човек, който да е изчел повече книги от мен. имаше един период, в който само това правех - четях (през същото това време моите съученици ходеха по дискотеки), даже на море да отида, първо се отправях към местната библиотека. сигурно има нещо наистина вълшебно в тази книга, за да заплени един вече претръпнал на доста работи читател.
какво от това, че книгата е за деца? от всички изчетени книги най-истински са били детските книги. в тях се съдържа мъдрост, поднесена по един начин, който е недостижим и за най-издържания философски трактат. мъдрост, която е преминала през поне едно поколение, но веднъж изказана, остава завинаги в сърцата на децата. само си спомнете "Малкият принц" - една от книгите, които човек трябва да прочете като дете, за да има повече време да разсъждава по нея. в тази малка книжка е скрита толкова човещина и топлина, колкото няма да откриете никъде. и все пак "Малкият принц" е детска книжка...
какво от това, че е наивна? на децата трябва да им се говори с думи прости, те не разбират високопарните изказвания, пълни със "стил" и "реализъм".
книгата може да има много недостатъци, но те всички, събрани заедно, я правят безценна - един малък бисер, който ни помага да запазим детското в нас. това е толкова необходимо, дори и за "възрастни" и "сериозни" хора, които имат отговорности и се грижат за семейства. как може един човек да възпита дете, щом не знае (или е забравил) какво е да си дете?
ами толкова от мен. май стана малко високопарно, за което се извинявам. почти като есетата, които толкова мразех да пиша като дете....

stoj, ta gledaj