|
За тези които не знаят - беше ми изгърмял модема и нямах интернет известно време. Драснах два постинга апокрифно - на глаголица и бях тотално оплют заради това. Не им се чете на хората и тва си е. Ако искат.
Първите 4 отзива за " Приказка за капкатра " бяха положителни , та ако някой се интересува може да прочете и долната приказка. Измислих си я докато чаках автобуса. Тези приказки не са романи - те са кратки и ясни. Всеки разказвач си ги разкрасява както си пожелае. Ако ви ги разкажа устно мога и 5 тома да пресъздам. Но Така ВИЕ схващате смисъла им и ги пресъздавате както ви харесва. Това е важното - вие сами да ги доразвивате, Да Ги ПРОМЕНЯТЕ и да раздвижите вкочененото си въображение - НЕ да четете някъде, а вие да създавате. Толкова писатели могат - вие да не сте по - лоши от тях. Не сте пробвали за да знаете ??!!?? ...... Започваме:
Имало едно време / писна ми от това ама трябва да уважиме традицията/ един феникс. Прекрасен и всесилен бил той, защото в него горял пламъка неизгарящ. Отвсякъде прииждали хора да се насладят на дивните му цветове, пламтящи пера и искряща опашка.Подвизите му се разнасяли надлъж и нашир, Защото враговете му умирали в пламъци и малко били тези които са могли да избягат от него недопечени / кулинарно отклонение - майче огладнявам, ама хаиде/.
Но с времето пораснала гордостта му, и възхищението и благодарността на народа не му стигали. И решил той че красотата му е най - голяма на света, че пламъкът му е всесилен а гласът му - божествен. И се заел да се бори с тези, които не мислят като него, като от оставал само лек мирис на изгоряло. И избивал той всички същества, които могли да застрашат неговата слава и красота.
Много дракони загинали в тези битки. Те били горди създания и не признавали никой над себе си. Но и те загивали един след друг.
Ако попитате как фениксът ги е побеждавал, ше разкрия тайната му. Когато той паднел в боя, Пламъкът му не изгасвал напълно и след малко той пак се възправял от въглените си - бодър и силен . В смъртта му се криела неговата сила.
Дълго гледал Гарванът на всичко това, и все по-малко одобрение се четяло в погледа му. Фениксът го пощадил, защото като птица гарванът е грозен, а и с този глас освен мъртви да събужда друго не могъл да прави/ на младини гарванът се занимавал с некромантия, но това е друга история/. Но забравил феникса, че Гарванът е мъдра птица......
При една своя стреща Фениксът попитал високомерно Гарвана дали е виждало същество по - красиво и по - музикално/ хи-хи-хи / от него. И тогава черната птица му разказала за прекрасната русалка ,която живеела на дъното на океана. Гласът и бил нежен и се носил като вълните по спокойната морска повърхност, опашката и блестяла като звездите , отражаващи се в морето и крилата и били бели като пяната по гребените на вълните./тука малко ми куца ама ще си го дооправите по ваш вкус/.
Вбесил се Феникса и отпрашил към морските дълбини. Видял русалката да се препича на един камък покраи Хаваиските острови / на мен да ми падне тази русалка ....../ и се нахвърлил отгоре и./подхода ми харесва.Искам и аз !/
Тя се изплъзнала и отплувала в морските дълбини. Фениксът я последвал.
Там те се сбили, но русалката не случайно била генерал на морските войски , а и на фениксът не му е било удобно да се бие под водата.
Та след дълга и епична битка Русалката победила / за повече подробности ще трябва да ме черпите по бира че ми пресъхна устата. Вие знаете - кръв, пера, люспи и други пилешки дреболии/. Пробвал фениксът да се прероди, но въгленът му нямал достатъчно сила да се разгори под хиляди тонове вода. И останал там, под водата, заточен от неговата гордост и глупост.
И все още чака Фениксът да го изхвърлят морските течения. И много има да чака, защото те служат на Посейдон, Господарят на Вечната Русалка.
Край.
Малко дълго. Сори.
Ако ви е харесало - Радвам се ! Ако не - забравете я, но не си го изкарваите на мене. Това е само приказка.
Адиос
- И ти ли се смееш, сянко на сянката?...
|
Приказка за феникса
