|
Ник Перумов заплашва да взриви толкинистката общност у нас с ПРОДЪЛЖЕНИЕТО си на Властелина на Пръстените "Пръстенът на Мрака".
Мнозина вече коментираха темата за писането по мотиви от Толкиновите произведения. Но с излизането на първата част на сагата "Пръстенът на мрака" на български език се очакват яростни сблъсаци в мрежата на тема "ЗА" и "ПРОТИВ".
Няколко думи за самата книга.
Като пиша за Перумов, ще се опитам да бъда максимално безпристрастен, защото имам доста отрицателно мнение към него, като писател. Ник Перумов триумфира не само в родината си, но и по целият свят с написването на "Пръстена на мрака". Книгата го превърна в един от най-популярните автори в Русия и името му започна да се споменава и извън пределите на страната.
Самата книга води действитео си след края на Третата епоха. Крал Арагорн е мъртъв, на негово място управлява синът му. Преди векове Саурон се е завърнал след гибелта на Моргот, сага и Назгулите се завръщат след смъртта на господаря си.
Книгата е добра, а на мен лично - адски ми хареса. Идеите й са много интересни, защото разказва историята на Истока на средиземието, земите на номадските племена - истърлингите, както и родните земи на елфи и хора, както и историята на могъщи и загадъчни народи, отказали се от властта на валарите, но отхвърлили и сянката на Саурон, тръгвайки по собствен път.
Сагата като че е опит да се коригира яростният поляритет в света на Толкин - Валари срещу Мрачен властелин, светлина срещу мрак. Перумов се опитва да разчупи схващането, че промените, насъпвали през епохите във Средната земя са винаги от Добро към Лошо и от Сила към Слабост, от Величие към Забрава. Героите, и от двете страни са много по-реалистични и липсва натрапчивият идеализъм на Толкин.
Самата книга първоначално бе издадена с доста по-голям обем от този, в който се появи при повторнота си публикация, заедно със заключителната част, която я предърна от дилогия в трилогия.
Не знам обаче как ще се приема книгата у нас. Като пренебрегнем потресаващо грозният външен вид (за Бога, мяза на комикс! - кой ще я вземе на сериозно?), у нас книгата ще се сблъска с редица предрасъдаци наследени от, нека си го кажем направо, годините на прехода, в които се смяташе (а се смята и до днес), че всичко което идва от Русия и бившите съветски републики не заслужава нищо друго освен презрение, както и безрасъдното обожествавяне на всичко, идващо от "запада". Валинор не е Америка, от мен да го знаете, а Американският Президент не е Манве :).
Мисля, че на книгата трябва да се гледа с разумна обективност, без политически или етнически предрасъдаци. Искрено я препоръчвам на всички, които не спят с "Властелина" под възглавницата, а просто много я харесват - тази книга е РАЗЛИЧНА и в нея няма да намерят една истина и една лъжа.
Трилогията "Пръстенът на мрака" бе последвана от едно продължение, което си е само нейно, но не и на "Властелина" - трилогията "Летописът на Хьовард", която, както се оказа, е по-добра от първата трилогия.
Напоследък перумов написа няколко романа в съавторство, като особен интерес представлява романът му "Армагедон" написан заедно с Алън Коул и съвместната му работа с Св. Логинов "Черна кръв".
|
Перумов заплашва да взриви Толкиниската общност..
