Добре де, нали всичко е предсказуемо?! Още ли не си се сетила?! хмм.... Нещо напоследък съм изнервен нещо... от ... и аз незнам точно от какво... и съм в настроение да се заяждам... А и нямам голямо желание да се превръщам в човек, като всички тук - Кой е любимият ми герой, кой е любимият ми момент и т.н. Още повече за тази книга. Не ми пука кой е Фийст, не ми пука какво е писал. Не му знаех името преди да я прочета, не му го знаех и месец-два след това (В общи линии де... в смисъл, че не съм обърнал внимание на този факт). Просто самата книга си е уникална. Спомням си за онзи момент с Дядо Коледа, но не се сещам кого превъзнасяха така... Ти още не си разбрала нищо за онова голямо зло... ще се изненадаш още повече. Черните ръвници ли имаш предвид? Ми те са си моредели... всъщност ще разбереш каква е и разликата между моредел, еладел, гламдариел (ако ен се лъжа) и още едни имаше, само дето не се сещам как се наричаха. На много неща ще имаш да се изненадваш... Чак толкова некромантия няма тук... всъщност - магия НЯМА и никога не е съществувала...

"Не мога да отрека, че и стилът му е доста лек и увлекателен." - и други неща ще признаеш, след като прочетеш и последната страница на 2-том.

Всъщност... ще ти кажа и някои любими моменти в книгата... най-любим момент е: Намираха се в палата на ... Арута. Говореха си за разни неща. Обсъждаха други. Лаури свиреше. И познай коя песен пееше. За един приятел. Добър приятел, който се пожертва за тях. За един наемник, който не го е интересувало нищо друго освен парите, личното благо, материалното богатсво. И той се пожертва, вместо да се реши на друг избор. Сети ли се за кой става въпрос?! Това е най най най най най най най най най (на +безкрайност степен) любим момент. Спомням си че ми потече сълза тогава. И без да ми се смее някой, защото ще последва нещо ужасно за него! Самият момент, в който Лаури пееше - това е най-прекрасният момент. И заслужава уважение. Има още много моменти които ми харесаха. Благовението след победата над Врага, след като камакът на живота се пропука... Е, прочети и тогава ще разбереш защо... Хареса ми и момента в който Пъг, Макрос и Драконката се намираха насред сътворението на Вселената... Преди Големия Взрив, преди всичко, насред хаоса... и ... Прочети го и това и пак ще ме разбереш... Харесаха ми и многото любовни моменти, например между срещата на Джими и (в момента й забравих името...) ... Това беше прекрасен момент. Хареса ми и момента в който Миламбер унищожава половината стадион на Цураниания, по точно причината от която беше подбуден да извърши това... предателство може би. Хареса ми и момента в който Арута Крондорски се срещна с Ги Дьо Батира и тяхното сприятеляване, причините поради които Ги е станал също предател, неговата мъка, тъга и достойнство, въпреки всичко. Има още много-много-много моменти, които са прекрасни и не съм намерил нито един толкова ... (без думи) ... момент в което и да е друго фентъзи. Затова именно слагам самата книга, цялата сага (по скоро том 1 и 2) на първо място, макар че това е малко пресилена оценка (имам предвид, че самата оценка 1-во място подлежи на ужасно много критерии).

За герой няма да споменавам нищо освен, че всеки един от тях е с много добре изразен характер и се допълват един друг като дружинка. Идеалното парти за ролева игра, бих казал. Най голямо удоволствое ми е доставял Накор, разбира се, а Макрос имаше един момент, в който се зачудих, дали не е някакъв предател, да си играе собственна игра - той определено не ми беше любим, от гледна точка на това, че знае всичко предварително, че си играе с хората, във връзка с някаква възвишена цел, която само той знае. Но ми харесва начина по който той съобщава само най нужното и в точно определени моменти. Начина на предаване на знанията си към околните и съветите които той предлага. Имам предвид, че ако направо си даде знанията или каже това което ще стане, то как хората ще останат независими и ще бъдат способни да издържат на изпитанията си? Как той ги калява по този начин. Томас - определено не ме впечатли много, освен с това, че успя да се наложи над другия в него. Пъг... хммм, малко особенно при него е че му е заложено да бъде НЯКОЙ. Той определено няма избор, но (сетих се за още един момент - когато Пъг и Карлайн си говореха в стаята на Пъг - супер готин момент.) се държи подобаващо и играе ролята която му е предопределена, и че се опитва да мисли, търси логиката в събитията и нещата, търси познанието... Той също не е от най-любимите ми. Арута - суров, сериозен почти винаги. Постигнал това което е, благодарение на волята си, отново без да има избор и подпомогнат от околните. Джими - това е персонаж, който заслужава огромно уважение. Това определено е един от най приятните и любими герой. Той е най-пълният характер може би и най-интересният. В някои ситуации, малко противоречив и много непредсказуем в действията си сред околните и четящите. Определено, човекът който е най-забавен (след Накор), около когото приключенията неспират, човекът който се грижи и за най-незначителните места, човекът който МИСЛИ. И още много пъти човек! Всъщност едно момче, което насила се е зблъскало с ужасите на живота, едно момче, на когото е отнето детството, едно момче, което не е имало никакъв избор, освен да стане дребен престъпник и което благодарение на сръчността и съобразителността си успява да се издигне където и да отиде... както и с хумора си. Едно момче... което се държи естественно със всеки, а не спрямо това какъв е и с кого разговаря... Опредлено момче/младеж/човек достоен за уважение.
Всъщност почти всички участници, си имат някакви предимста пред останалите. Всеки е с нещо различен от другите и полезен. Всеки е идеален по някакъв си свой начин. Във всеки намирам по нещо ценно, по нещо което бих искал да притежавам или да имам. За това неискам да говоря по ежедневният ви начин, с който обсъждате всяка една поредица... Кой герой ви е най-любим, кой момент... и т.н. Това са глупости. Всяка една книга притежава своите ценности и добри моменти. Разликата в класите обаче, си проличават, когато дребните подробности относно хората, и нещата които ги заобикалят са предадени по толкова добър начин, както във ЛоТР, Сагата и още малко други подобни книги.
Затова казвам, че тук цари ХАОС, и има много хора, които незнаят какво да оворят и какво да търсят във фентъзито... Или просто говорят глупости, по отношение на самите произведения. И ще продължавам да го твърдя, докато не започнат всички да мислят, докато четат и след това да търсят не елементарните неща, а подсъзнателната мисъл в книгите (въпреки че Boby_) вече каза, че такова животно нямало - НАПРОТИВ - има. Има и е много важно дали читателят ще успее да вникне в нея и как писателят я е предал.
Това е засега от мен.

"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте